„Ангелите“ кимаха в унисон от местата си, сякаш някой беше прикрепил главите им една към друга с невидима корда. Което в известен смисъл май беше точно така. Мистър Холингсуорт записваше нещо в жълтия си бележник.
— Това ли е единственият инцидент, свързан с мис Дюшан?
Мисис Линкълн се постара да изглежда шокирана.
— За бога, не! На зимния бал тя включва противопожарната система, съсипва танците и унищожава аудиотехника на стойност четири хиляди долара. И сякаш това не е било достатъчно, бута мис Ашър от сцената, вследствие на което това невинно момиче си чупи крака и както ми беше казано, ще минат месеци, преди да се излекува.
Лена гледаше право пред себе си.
— Благодаря ви, мисис Линкълн. — Майката на Линк се обърна и се усмихна на Лена. Не усмивка на великодушие или дори саркастична, а усмивка от типа „ще-разруша-живота-ти-и-ще-се-забавлявам-докато-го-правя“. Върна се на мястото си. После спря и отново погледна към Лена.
— За малко да забравя. — Извади някакви измачкани листове от чантата си. — Имам информация от предишното училище на мис Дюшан във Вирджиния. Макар че може би по-скоро трябва да го наречем учебна институция с по-особен режим.
Не беше никаква институция, а частно училище.
— Както директор Харпър спомена, мис Дюшан не за първи път има прояви на насилие.
Гласът на Лена в главата ми беше на границата на истерията. Опитах се да я успокоя.
Не се притеснявай.
Но аз се притеснявах. Мисис Линкълн нямаше да каже това, ако не разполагаше с някакви доказателства.
— Мис Дюшан е много неуравновесено момиче. Тя страда от психическо заболяване. Само да погледна… — Започна да прелиства листовете, сякаш търсеше нещо. Чаках да чуя диагнозата за заболяването, от което мислеше, че страда Лена. Как се описва фактът, че си различен от другите? — А, да, ето. Изглежда, че мис Дюшан страда от биполярно разстройство, което — д-р Ашър ще ви каже — е доста сериозно психическо състояние. Хората с това заболяване са склонни към насилие и имат непредсказуемо поведение. Болестта е наследствена, майка й също е била с тази диагноза.
Това не е вярно!
Дъждът продължаваше да барабани по покрива. Надигна се вятър, който отвори рязко вратата на салона.
— Всъщност майка й е убила баща й преди четиринайсет години.
Цялата зала ахна.
Гейм. Сет. Мач.
Всички започнаха да говорят един през друг.
— Дами и господа, моля ви! — Директор Харпър се опитваше да успокои хората, но неуспешно. След като огънят беше пламнал, нищо не можеше да го спре.
Бяха нужни десет минути, за да се възстанови редът. Но Лена още не можеше да дойде на себе си. Чувах как сърцето й препуска лудо, сякаш беше моето собствено. Сълзите, на които не позволяваше да излязат, бяха заседнали на гърлото й. Бях изненадан, че още не е избягала от салона, но тя или беше прекалено смела, или прекалено зашеметена, за да помръдне.
Знаех, че мисис Линкълн лъже. Знаех, че вероятността Лена да е била в лудница, е толкова, колкото „Ангелите пазители“ наистина да искат да защитават учениците в „Джаксън“. Не знаех обаче дали мисис Линкълн лъже и за останалото — че майка й е убила баща й.
Знаех и че искам аз лично да убия нея самата. Познавах майката на Линк през целия си живот, но напоследък не можех да мисля за нея по този начин. Не приличаше на жената, която изтръгваше устройството за кабелната телевизия или ни четеше лекции за сексуалното въздържание с часове. Това нямаше нищо общо с досадните й, но все пак безобидни каузи. Беше по-отмъстително, по-лично. Не разбирах само защо мрази Лена толкова много.
Мистър Холингсуорт се опита да овладее отново ситуацията.
— Добре, нека всички се успокоим. Мисис Линкълн, благодаря ви, че ни отделихте време тази вечер. Бих искал да погледна тези документи, ако не възразявате.
Изправих се отново.
— Цялата тази история е абсурдна. Защо просто не запалим клада и не я хвърлим в нея?
Председателят се вживя за пореден път в ролята си.
— Мистър Уейт, седнете на мястото си или ще ви помоля да напуснете. Няма да позволя повече избухвания по време на това събрание. Прегледах показанията на очевидците. Изглежда, че положението е ясно и има само едно нещо, което може да се направи.