— Лена? Добре ли си?
Тя отвори очи и бутна облегалката между двете седалки. Без да каже нито дума, отпусна глава на рамото ми. Усещах как трепери толкова силно, че дори не можеше да проговори.
Знам. И аз бях там.
Все още стояхме така, когато Линк и останалата дружинка минаха покрай нас. Линк ми смигна с вдигната длан, като че ли искаше да ми даде „пет“, както правехме след успешен удар на игрището.
Но той грешеше. Всички грешаха. Може и да седяхме на последния ред, но не се бяхме натискали. Все още усещах миризмата на кръв, а в ушите ми отекваха пушечните изстрели.
Току-що бяхме видели как умира човек.
9.X
Денят на семейната среща
Не мина много време след петъчната вечер в синеплекса и мълвата се разнесе. Племенницата на стария Рейвънуд се беше натискала с Итън Уейт. Ако не бях онзи Итън Уейт, чиято майка почина миналата година, слухът можеше да се разнесе още по-бързо и с повече бруталност. Дори момчетата от отбора решиха, че трябва да поговорят с мен. Просто им отне повече време от обикновено да ме спипат някъде, за да ми го кажат, защото не им дадох шанс да го направят по-рано.
За момче, което не може да оцелее без три обяда, е голяма жертва, че след киното пропусках половината от тях — или поне тези, които бяха с отбора. Но не можех да карам много дълго на половин сандвич на скамейките на стадиона, а и в училището няма чак толкова места, където човек може да се скрие.
Защото, повярвайте, тук наистина няма къде да се скриеш. Гимназията е умален модел на Гатлин; няма къде да отидеш. Моето временно изчезване не остана незабелязано от момчетата. Както казах, тук си има определени правила: трябва да присъстваш на сутрешната „проверка“ в сряда и ако позволиш някое момиче да те отклони от дълга ти, особено момиче, което не е одобрено — от Савана и Емили най-вече, ситуацията се усложнява.
А когато момичето е Рейвънуд, каквато винаги е била Лена за тях, положението беше направо невъзможно.
Трябваше да събера смелост. Беше време да се появя в столовата. Нямаше значение, че ние всъщност не сме гаджета. В „Джаксън“, ако седнеш да ядеш с някого на обед, всички подозират, че вече сте „паркирали“ зад водната кула. А там е ясно какво се прави. Може да звучи тъпо, но при картинката в града, къде другаде да го правят разгонените младежи?
Първия път, когато с Лена влязохме в стола заедно, тя за малко да се обърне и да побегне. Едвам успях да я хвана за дръжката на чантата й.
Не се дръж така. Това е просто обяд.
— Мисля, че забравих нещо в шкафчето си. — Обърна се, но аз продължавах да я държа.
Приятелите обядват заедно.
Не обядват. Ние не обядваме. Тук особено.
Взех две оранжеви пластмасови табли. Сложих чиния с парче пица на едната и я побутнах към нея.
Ще го направим сега. Пиле?
Не мислиш ли, че съм опитвала и преди?
Не си опитвала с мен. Мисля, че нещата ще бъдат по-различни, отколкото са били в старото ти училище.
Лена се огледа със съмнение. Пое си дълбоко дъх и постави в таблата ми салата с моркови и целина.
Ако изядеш това, ще седна където кажеш.
Погледнах към морковите, после и към масите. Момчетата от отбора вече се настаняваха на нашето място.
Където кажа?
Ако това беше филм, щяхме да седнем на масата при момчетата и те щяха да научат ценен урок за живота. Например да не съдиш хората единствено по външния им вид или че да си различен, не е лошо. А Лена щеше да разбере, че не всички шегички са тъпи и повърхностни. Във филмите винаги се получава. Но не бяхме във филм. Бяхме в Гатлин, което налагаше жестоки ограничения на възможните варианти на действията ни. Линк улови погледа ми, когато се насочвах към масата, и поклати глава — няма начин, човече. Лена беше на няколко крачки зад мен, готова веднага да побегне. Започвах да виждам как ще се развият нещата оттук нататък и ми стана ясно, че да го кажем така — никой нямаше да научи ценен урок за живота.
Почти бях завил към тях, когато Ърл погледна към мен.
Този поглед казваше всичко. Казваше „Ако я доведеш тук, с теб е свършено“.
Лена сигурно също го видя, защото когато се обърнах към нея, беше изчезнала.
Този ден, след тренировката, отборът избра Ърл да поговори от името на всички с мен, което беше доста забавно, защото говоренето никога не е било силната му страна. Той седна на пейката пред шкафчето ми в съблекалнята. Планът на заговора прозираше и от факта, че беше сам, а Ърл Пети никога не е сам. Не го усуква много.