Лена скочи на крака столът й падна с трясък на пода зад нея.
— Казах да млъкнеш!
Ридли се отпусна отново назад, доволна от себе си.
— Разкажи му как живяхме заедно, в една и съща стая, като сестри. Как преди година очаквах рождения си ден като теб, и сега…
Макон се изправи, впил пръсти в масата. Бледото му лице изглеждаше още по-бяло от обикновено.
— Ридли, достатъчно! Ще те прогоня извън тази къща, ако произнесеш дори само една дума.
— Не можеш да ме прогониш, чичо. Не си достатъчно силен за това.
— Не подценявай способностите ни. Никой черен чародеец не е достатъчно могъщ, за да влезе сам в „Рейвънуд“. Аз лично поставих границите. Всички го направихме.
Черен чародеец? Това не ми прозвуча добре.
— Ах, чичо Макон. Забравяш прословутото южняшко гостоприемство. Не съм нарушила границите ти, бях поканена — от ръката на прекрасния млад джентълмен от Гатлин, или каквото там беше. — Ридли се обърна към мен и се усмихна, докато сваляше очилата си. Очите й… просто бяха някак си сбъркани. Искряха в златисто, сякаш горяха. Приличаха по форма на котешки, с черни цепнатини по средата. От тях засия светлина и на нейния фон всичко внезапно се промени.
Погледна към мен със зловеща усмивка, лицето й се изкриви и потъна в мрак. Чертите, които допреди миг бяха толкова женствени и съблазнителни, станаха остри и сурови, менейки се пред очите ми. Кожата й сякаш изтъня около костите, вените й изпъкнаха така, че в един момент вече се виждаше как кръвта й пулсираше в тях. Приличаше на чудовище.
Бях довел чудовище в този дом, в дома на Лена.
Почти на мига къщата започна силно да се тресе. Кристалните полилеи се клатушкаха, светлините примигваха. Капандурите на прозорците се отвориха и затвориха с трясък и после пак и пак, а дъждът продължаваше да барабани по покрива. Този звук беше толкова силен, че беше почти невъзможно да се чуе нещо друго, както в нощта, когато почти сгазих Лена с колата на пътя.
Ридли затегна леденостудената си хватка около ръката ми. Опитах се да се освободя, но не можех да помръдна. Студът се разпространяваше, цялата ми ръка започна да се вкочанява.
Лена погледна към мен през масата с ужас.
— Итън!
Леля Дел се затича през стаята. Дъските по пода като че ли се надигаха на вълнички под краката й.
Студът вече проникваше в цялото ми тяло. Гърлото ми замръзна. Краката ми се парализираха, не можех да помръдна. Не можех да се откъсна от ръката на Ридли и не можех да кажа на никого какво се случва с мен. След няколко минути сигурно вече нямаше да мога да дишам.
Женски глас се разнесе из стаята. Леля Дел.
— Ридли. Казах ти да не се замесваш, дете. Вече няма какво да направим за теб. Много, много съжалявам.
Гласът на Макон беше рязък:
— Ридли, една година може да промени всичко. Сега си Призована. Намери своето място в Общия ред. Вече не принадлежиш на това място. Трябва да си вървиш.
Секунда по-късно стоеше пред нея. Или просто се беше телепортирал, или аз бях загубил следите на това, което се случваше. Гласовете и лицата започнаха да се въртят около мен. Едвам сдържах дъха си. Беше ми толкова студено, че замръзналата ми челюст дори не потракваше.
— Върви си! — изкрещя той.
— Не!
— Ридли! Внимавай! Трябва да си тръгнеш. „Рейвънуд“ не е място за черната магия. Това е обвързана територия, място на Светлината. Не можеш да оцелееш тук, не за дълго. — Гласът на леля Дел звучеше сурово.
Ридли отговори, озъбвайки се:
— Няма да си тръгна, майко, и ти не можеш да ме накараш да го направя.
Гласът на Макон прекъсна избухването й:
— Знаеш, че това не е вярно.
— Сега съм по-силна, чичо. Не можеш да ме контролираш.
— Вярно е, силата ти е нараснала, но не си готова да се изправиш срещу мен, а аз ще направя всичко необходимо, за да защитя Лена. Дори ако това означава да те нараня или нещо по-лошо.
Заплахата му дойде в повече на Ридли.
— Би ли ми го причинил? „Рейвънуд“ е място на черната магия. Така е още от Ейбрахам насам. Той е бил един от нас. „Рейвънуд“ трябва да е наш. Защо си го обвързал със Светлината?
— Сега „Рейвънуд“ е домът на Лена.
— Ти трябва да дойдеш с мен, чичо. С нея.
Ридли се изправи, повличайки и мен да стана на краката си. И тримата стояха прави — Лена, Макон и Ридли. Три крайни точки на наистина застрашителен триъгълник.