— И какво стана, когато тръгнахте на училище?
— Беше пълна катастрофа. Носехме неподходящи дрехи, нямахме телевизор вкъщи, пишехме си всички домашни. Бяхме пълни аутсайдерки.
— Но все пак сте общували със… смъртни.
Лена отвърна, без да ме гледа.
— Преди теб никога не съм имал смъртен приятел.
— Наистина ли?
— Имах си само Ридли. Положението и при нея беше също толкова ужасно, но на нея не й пукаше. Беше прекалено заета да се грижи никой да не ме тормози.
Трудно ми беше да си представя как Ридли защитава когото и да било.
Хората се променят, Итън.
Не чак толкова. Дори и чародейците.
Особено чародейците. Това се опитвам да ти кажа.
Лена дръпна ръката си.
— Ридли започна да се държи странно и изведнъж същите тези момчета, които доскоро я бяха пренебрегвали, вече я следваха по петите навсякъде, чакаха я след училище, биеха се за това кой да я придружи до вкъщи.
— Да, да. Някои момичета просто са си такива.
— Ридли не е „някое момиче“. Казах ти, тя е Сирена. Може да накара хората да правят неща, които нормално не искат да правят. И тези момчета скачаха един след друг от скалата. — Лена усукваше нервно гердана около пръста си и продължаваше да говори. — Нощта преди шестнайсетия рожден на Ридли я изпратих до гарата. Беше страшно изплашена. Каза, че усеща, че ще стане Мрак и че трябва замине, преди да навреди на хората, които обича. Преди да навреди на мен. Аз съм единственият човек, когото Ридли някога е обичала. Онази нощ тя изчезна и никога повече не я видях. До тази вечер. Мисля, че след това, на което станахме свидетели, е пределно ясно, че е преминала към Мрака.
— Чакай малко, за какво говориш? Какво означава „да преминеш към Мрака“?
Лена пое дълбоко дъх и се поколеба за секунда, сякаш не беше сигурна дали да ми отговори.
— Трябва да ми кажеш, Лена.
— В моето семейство, когато навъртиш шестнайсет години, биваш Призован. Съдбата ти е предопределена и ставаш Светлина, като леля Дел и Рийс, или Мрак — като Ридли. Мрак или Светлина, черно или бяло. В нашата фамилия няма сиво. Не можем да избираме и не можем да се върнем в предишното си състояние, след като сме били Призовани.
— Какво искаш да кажеш с това: „Не можем да избираме“?
— Не можем да решим дали искаме да бъдем Светлина или Мрак, добро или зло, както могат да правят смъртните или другите чародейски родове. За нас е предрешено. И става ясно на шестнайсетия ни рожден ден.
Постарах се да разбера какво ми казва, но беше прекалено смахнато. Живял съм достатъчно дълго с Ама, за да знам, че има бяла и черна магия, но ми беше трудно да повярвам, че Лена няма избор за това каква да бъде. Коя да бъде.
Тя продължаваше да ми обяснява:
— Затова не можем да живеем с родителите си.
— Това какво общо има?
— Преди не е било така. Но когато сестрата на баба ми, Алтея, станала Мрак, майка им не я отпратила. По онова време, когато някой чародеец станел Мрак, се предполагало да напусне дома и семейството си, по очевидни причини. Майката на Алтея смятала, че ще може да й помогне да се пребори, но не могла, и в града, в който живели, започнали да се случват ужасни неща.
— Какви неща?
— Алтея била Ево. Те са невероятно мощни. Могат да влияят на хората като Ридли, но освен това могат да еволюират, да променят външния си вид, да се превръщат в други хора. След като Алтея се преобразила, в града им започнали да се случват необясними нещастия. Пострадали хора, а накрая едно момиче се удавило. Тогава майката на Алтея я отпратила.
А си мислех, че ние в Гатлин имаме проблеми. Не можех да си представя какво би станало с града ни, ако някаква по-могъща версия на Ридли се размотаваше непрекъснато наоколо.
— Значи никой от вас не може да живее с родителите си?
— Всеки сам решава за себе си дали ще бъде прекалено трудно за родителите да обърнат гръб на децата си, ако преминат към Мрака. Оттогава почти всички деца в рода ни живеят с други членове на фамилията, докато не бъдат Призовани.
— Тогава Риан защо живее с родителите си?
— Риан е… Риан е специална. — Лена сви рамене. — Поне така казва чичо Макон всеки път, когато го попитам за това.
Всичко звучеше толкова сюрреалистично, тази странна идея, че всеки в тяхното семейство притежава свръхестествени сили… Те изглеждаха като мен, като всеки друг в Гатлин. Е, може би не като всеки. Но всъщност бяха напълно различни. Бяха, нали? Дори Ридли, мотаеща се пред „Стоп енд Шоп“ — никой от момчетата не подозираше, че тя е нещо друго, освен невероятно секси момиче, което очевидно е доста сбъркано, щом търси мен. Как работеше това? Как ставаш чародеец вместо обикновен… смъртен?