Хелоуин по принцип е доста шумен празник в гимназия „Джаксън“. За момчетата всичко, свързано с обличане на костюми, е повод за голяма веселба. А и напрежението от очакването дали ще бъдеш поканен на ежегодния купон на Савана Сноу… Празникът обаче се издига на съвсем друго ниво на напрежение, когато момичето, по което си луд, е вещица, пардон, чародейка.
Нямах представа какво да очаквам от този ден, когато Лена ме взе с колата за училище на няколко къщи разстояние от нас, зад ъгъла, далече от зоркия поглед на Ама.
— Не си маскирана — казах с изненада.
— За какво говориш?
— Мислех, че ще носиш костюм, маска или нещо подобно. — Осъзнах, че звуча като идиот в момента, в който думите излязоха от устата ми.
— О, ти смяташ, че чародейците се преобличат на Хелоуин и летят с метли наоколо? — засмя се тя.
— Не исках да…
— Съжалявам, че те разочаровах. Ние просто се обличаме малко по-официално вкъщи за вечеря, както правим на всички други празници.
— Значи и за вас е празник.
— Това е най-свещената и най-опасната нощ в годината — най-важният от четирите Висши празници. Нашата версия на навечерието на Нова година, краят на старата и началото на новата.
— Какво означава „най-опасната“?
— Баба ми казваше, че това е нощта, когато воалът между този свят и Другия свят, света на духовете, е най-тънък. Това е нощ на мощ и нощ на възпоминания.
— Другият свят? Нещо като отвъдния живот?
— Да, нещо такова. Това е царството на духовете.
— Значи Хелоуин наистина е празник на духове и призраци?
Тя извъртя очи.
— Почитаме чародейците, всички магьосници от миналото, които са били преследвани само защото са били различни. Мъжете и жените, които са били изгорени на кладата, защото са използвали своите способности.
— Да не говориш за процеса срещу вещиците в Салем?
— Предполагам, че така го наричате. Всъщност е имало процеси срещу вещици по цялото източно крайбрежие, не само в Салем. Имало е по целия свят. Вашите учебници споменават почти винаги само онзи в Салем. — Произнесе „вашите“, сякаш беше мръсна дума. И може би днес наистина беше такава.
Минахме покрай „Стоп енд Шоп“. Бу седеше до знака за спиране на ъгъла. Чакаше. Видя катафалката и излая силно след нея.
— Може би трябва да качим това куче и да го повозим. Сигурно е доста уморено след цялото това търчане подир тебе по цял ден и цяла нощ.
Лена погледна в огледалото си за обратно виждане.
— Бу никога няма да се откаже.
Знаех, че е права. Но когато се обърнах да го погледна, ми се стори, че той кимна, все едно нямаше нищо против едно возене.
Забелязах Линк на паркинга. Носеше руса перука и син пуловер с пришита емблема на „Дивите котки“. Дори си беше намерил и помпони. Изглеждаше страшен и малко приличаше на майка си. Баскетболният отбор беше решил тази година да се облече като мажоретките на гимназията. С всичко, което се случваше около мен, това съвсем ми беше избягало от ума. Чакаше ме голям скандал, а и Ърл само търсеше повод да се заяде с мен. Откакто излизах с Лена, имах невероятен успех на игрището. Треньорът ме сложи да играя в центъра вместо Ърл, който не беше особено щастлив от този факт.
Лена ми се закле, че няма никаква магия в подобрената ми игра, поне не и чародейска магия. Веднъж тя дойде на един мач и аз вкарах всяка топка. Проблемът беше, че тя постоянно ми говореше вътре в главата ми и ми задаваше хиляди въпроси за наказателните удари, заслоните и правилото за трите секунди. Оказа се, че никога преди не беше ходила на баскетболен мач. Беше по-лошо, отколкото да заведеш Сестрите на окръжния панаир. След този първи път повече не дойде на нито един мач. Но бях сигурен, че продължава да „слуша“. Чувствах, че е там.
От друга страна, тя може би имаше нещо общо с факта, че тази година мажоретките ни не се справяха добре. Емили не успяваше да се задържи на върха на пирамидата, но не смеех да питам Лена за това.