— Адам, искам те.
— Не, любов моя. Ами ако забременееш?
— Ох, Боже, защо винаги трябва да се плаща на дявола?
Леопардът повдигна рамене.
— Предполагам, защото рискът прави играта по-сладка.
— Готова съм да рискувам! — възкликна Тони.
— Знам това и то те прави още по-желана, но си изключително млада, а тази нощ за теб отговарям аз.
— Обеща да ме любиш!
— Обещах само да ти разкрия тайнствата на секса.
Младата жена въздъхна. Дявол да я вземе почтеността му; същевременно обаче съзнанието, че бе готов да я защити с цената на всичко, я караше да се чувства безкрайно сигурна.
— Покажи ми как да ти доставя удоволствие.
Хвана ръцете й, приближи едната до къдравите косъмчета около сърцето му, а другата постави върху възбудения си член.
— Просто си играй с мен.
Антония започна да го милва, да го притиска и мачка, като наблюдаваше като омагьосана как той се издува, как помръдва в дланта й. Адам изохка гърлено от насладата, която му доставяше тя. Внезапно това вече не й бе достатъчно. Искаше й се да го целува, да го вкуси, да го поеме в тялото си. Искаше да го дари с по-голямо удоволствие от която и да било друга жена в живота му.
Обхвана го с двете си ръце и го приближи до устните си като безценен предмет. Целуна гладката му като кадифе главичка. Прокара деликатно връхчето на езика си по ръба и се спря на миниатюрния отвор в центъра. Сега бе дошъл ред на Адам да бъде гласовит и Тони се наслаждаваше на властта си над него. Плъзна устни надолу и ги затвори около ръбчето, така че цялата му глава се озова в горещата й уста; започна да я облизва и смуче, докато втвърденият орган запулсира диво.
— Престани, любов моя, ще свърша — рече задъхано Савидж.
Младата жена го изгледа изпод дългите си ресници; поведението й говореше красноречиво, че няма намерение да спира.
Леопардът контролира още известно време оргазма си, за да се наслади на омайващите усещания. Знаеше, че няма да издържи дълго на любовната й игра, и когато почувства, че краят наближава, извади уголемения си член.
Семето му плисна върху черните атлазени чаршафи.
— Винаги ли си толкова импулсивна? — попита прегракнало Леопардът.
— Научих се да улавям мига — отвърна дрезгаво тя.
Младият мъж я вдигна от леглото и я постави върху широките си рамене. Започна да тича из стаята, игрив като момче. Спря пред огледалото, за да могат да се видят в цялото си безгрижие и без всякакви задръжки. Замилва дългите й крака; беше му много приятно да усеща гладката им кожа върху раменете си и паренето на слабините й в тила си.
Антония почувства, че се възбужда отново. Миг по-късно очите й се разшириха при вида на члена му, който бе започнал да се уголемява и втвърдява отново, докато достигна почти до пъпа му.
— Как можеш да се напълниш отново толкова бързо?
— Половият ми орган е еректирал, но повечето мъже се нуждаят от известен интервал след еякулацията, преди да могат да се изпразнят отново.
— Колко дълъг е този интервал?
— Различен за различните хора. От няколко секунди за един юноша… може би до часове за по-възрастните мъже.
— А твоят период колко трае? — попита тя, като се търкаше във врата му.
— Около пет минути. Горе-долу същото време, което е необходимо и за теб.
— Истински дявол си! Всичките ми тайни ли знаеш? — засмя се Тони.
Адам се отпусна на колене, за да й даде възможност да слезе. Тя понечи да се отдалечи, но той се оказа по-бърз от нея. Седна върху килима и я привлече върху скута си, след което започна да я целува. Не спря, докато устните й не се подуха, после се премести доста по-надолу, така че след малко другите й устни също се подуха.
Трябва да бе заспала, тъй като, когато се събуди, двамата лежаха прегърнати в леглото, а ръцете му я държаха здраво през кръста.
По време на съня на младата жена Леопардът бе лежал съвсем неподвижно, а в главата му се бе вихрил истински ураган от мисли. Бе разбрал, че желае прекрасното младо създание в обятията си безкрайно по-силно от сдържаната жена, която го чакаше в Цейлон. Искаше му се да я събуди и да я принуди да му разкрие името си. Парите му със сигурност можеха да разрешат затрудненията и проблемите й и да им дадат възможност да бъдат заедно.
Савидж знаеше, че това не е справедливо. Тя бе прекалено млада, прекалено невинна за него. Ужасното му минало щеше да хвърли тъмно петно и върху нея. Най-добре бе да остави нещата така. Краткотрайната връзка, която и двамата щяха да помнят дълго, беше за предпочитане пред вероятността да съсипе един млад живот. Леопардът въздъхна дълбоко.
Антония се протегна и отвори очи. Зората вече бе оцветила небето в розово. Заровени в косите й, устните му промълвиха: