— Не си тръгвай. Остани още малко с мен.
Нейните устни отвърнаха беззвучно:
— Завинаги.
Когато той седна и спусна крака на пода, тя беше тази, която промърмори срещу раздялата. Очите й го наблюдаваха, докато той изпъваше стройното си тяло и прокарваше пръсти в косите си. Тогава, все така гол, младият мъж излезе на балкона, за да приветства утрото. Погледна надолу и махна на някого.
— Паизано! Амико!
Тони чу, че някой му отговори отдолу; смая я фактът, че Адам си говореше най-спокойно така както беше съвсем гол.
— Венива!
Разбра, че питаше за храна!
Савидж грабна една кошница, завърза я с връвта от пердето и я спусна през балкона. След това се върна в стаята за пари и хвърли монетите. Онези отдолу започнаха да го разпитват и Леопардът отвърна със смях на въпросите им. Антония помнеше, че думата „донна“ означава „жена“. Те знаеха, че в спалнята му има жена!
„Куел’анимале.“ Наричаха го див звяр. В тона им усети одобрение.
Адам влезе отново в спалнята.
— Каза, че няма да ми даде храната, докато не те види.
Антония зяпна от изумление. Но беше прекалено късно да проявява скромност. Облече неговата риза и се спусна в разтворените му обятия. Той я целуна за добро утро пред очите на събралите се на тротоара. Младата жена побърза да захване долната част на дрехата между краката си.
— Бене! Белисимо! Вай сиете белла.
— Казва, че си много красива — прошепна Савидж — и много гола.
— О, дявол такъв. — Тони се спусна към леглото и любимият й успя да види само прекрасните й голи крака. Тя седна по турски. — Какво взе?
— Плодове, прясно изпечен хляб и италиански салам с много подправки.
— Ммм! Амброзия! Храна за боговете! Можеш да ме храниш.
— Храната е моя. Аз я платих.
— Аз нямам пари. Какво ще ми вземеш?
— Ризата от гърба ти ще бъде достатъчна.
Антония свали дрехата и му я подаде. Фактът, че не проявяваше фалшива свенливост, му достави огромно удоволствие. Постави кошницата помежду им.
— Заповядай, скъпа моя.
Младата жена се престори, че размишлява какво да избере, после се пресегна през кошницата и обхвана в длан члена му. Той я сграбчи и храната се разсипа върху леглото.
Макар и престорена, свирепостта му я изплаши. Тони изписка и се опита да избяга от него, но той я хвана за глезените и бавно я придърпа към себе си върху черните атлазени чаршафи. Търкането на хлъзгавата материя в гърдите й бе доста чувствено изживяване и тя усети как се възбужда отново. Това започваше да се случва с нея със скоростта на стрела, щом се намираше в леглото на Леопарда. Знаеше, че той щеше да задоволи желанията на тялото й. За момент се запита какво щеше да стане, когато се превърнеше отново в момче, когато станеше отново Антъни. Трябваше да намери начин да държи настойника си на разстояние, в противен случай щеше да бъде вечно възбудена.
Мислите излетяха от главата й, когато ръмжащият Адам я прикова между бедрата си, а после легна отгоре й с цялата си тежест. Брадата му одра лицето й и това й се стори дотолкова олицетворение на мъжествеността, че цялата отмаля.
— Нека да те науча да мъркаш — прошепна той, долепил уста до устните й.
А след това я подчини напълно на волята си.
Накрая я взе в скута си и двамата започнаха да се хранят един друг с пресния хляб и салам и със сочните плодове на слънчева Италия. Изведнъж дори закуската се превърна в чувствено изживяване, когато любимият й облизваше и смучеше връхчетата на пръстите, с които го хранеше. Антония докосваше и масажираше всяка част на мощното му тяло; опитваше се да запечата всяка подробност в паметта си. Измъчваше се, защото не можеше да го поеме дълбоко в себе си, за да го задоволи, както би сторила една истинска жена, но той бе непреклонен по този въпрос.
Савидж галеше прелестните й закръглени гърди, докато тя яздеше здравото му като мраморна колона бедро, научи я как да се самозадоволява, ако желанието й нараснеше прекомерно. Внезапно леденосините му очи я пронизаха и той каза:
— Защо да не поръчам да ни приготвят една вана? Ще можеш да измиеш златистата пудра от косите си и маската на пеперуда от красивото си лице, така че да видя как изглеждаш в действителност.
Обзе я паника.
— Не! Никаква баня. Колкото и да ми е тъжно, трябва да си вървя.
— Сладка моя, сигурна ли си по въпроса за банята? От теб се носи моята мъжка миризма — заяви дрезгаво той.
Тони поклати глава.
— Сигурно е вече дванайсет по обяд. Трябваше да си тръгна на зазоряване. Помогни ми да се облека.
Адам закопча златния й корсаж, но не успяха да открият златистите гащички. Най-накрая младата жена се отказа и облече направо обемната си тюлена пола. Краката я поведоха неохотно към вратата. Видя, че малкият златен ключ не е на мястото си, и насочи към него очи, пълни със сълзи.