— Никога не бих сторил подобно нещо, прекрасна моя. В сърцето ми ти си моята истинска съпруга. Бих дал всичко, за да мога да ти стана законен съпруг.
Не издържаше повече на желанието да помачка гърдите й.
Мария му позволи да разкопчае роклята й и да ги пусне на свобода в цялото им великолепие. Знаеше добре каква убедителност притежават двамата й адвокати.
В мига, в който пое гърдите й в дланите си, Джордж започна да се възбужда. Ах, Боже, на какво само не бе способен с тази жена? Зацелува я, но това не го отклони от истинската му цел. Устата му се плъзгаше надолу по гърлото и деколтето й, докато накрая се затвори страстно върху голямото яркорозово зърно. Чувстваше, че целият пулсира; не можеше да издържа повече. Започна да смуче, нежно в началото, все по-силно и по-силно впоследствие.
Младата жена имаше усещането, че невидими нишки от разтопено желязо свързват гърдите и корема й, а корема — с едно много по-интимно място, което се намираше малко по-ниско.
— О, Джордж, недей! — изрече умолително тя.
Протегна ръце с намерението да отблъсне любимия си; робата му обаче, кой знае как, се бе разтворила и дланта й напипа уголемения му фалос.
— О-о, Джорджи! — изхълца Мария.
Ако роклята не се бе свлякла около кръста й и не пречеше на принца, той щеше да го пъхне там, където му беше мястото, и да стопи протестите й като сняг на ярко слънце. При това положение беше останал само един отвор, в който можеше да получи забрава. Устните му се сляха с нейните и задушиха виковете й, породени отчасти от възмущение, отчасти от наслада и същевременно притисна гърба й към копринената дамаска на дивана.
Едрият му член се плъзна в дълбоката бразда между гърдите й и горещината, която се излъчваше от тялото й, почти го опари. Принцът застена и започна да се движи ритмично; нищо вече не можеше да го спре.
Младата жена притисна центъра на неговата мъжественост с гърдите си, възхитена от младежката му мощ. Той бе успял да събуди спящата й чувственост. Изпитваше опияняващото усещане за власт над престолонаследника. След подобна интимност оставаше само една стъпка. Не трябваше да му позволи да я измине, преди да е поискал ръката й.
Бе дошъл мигът, в който всеки трябваше да предприеме нещо за осъществяването на онова, което желаеше най-силно.
— Котанке, Котанке, обожавам те. Позволи ми да посветя остатъка от живота си на целта да те направя толкова щастлива, колкото ти ме караш да се чувствам!
— Ваше височество, съсипахте роклята ми — рече тихо Мария.
— Скъпа моя, ще ти купя хиляда рокли. Чакай да взема една кърпа… остави на тати, той ще оправи всичко.
И изтича към банята. Когато се върна, любимата му плачеше беззвучно.
— Хайде, хайде, Писанке, не плачи.
Нежно и с огромно благоговение младият мъж започна да бърше прекрасните й гърди и долината помежду им. След това постави длан под брадичката й и я повдигна, за да я погледне в очите.
— Ти ме направи най-щастливия мъж на земята, Мария. Защо плачеш?
Тя повдигна мокрите си очи.
— Покрих се със срам. Как можах да се отдам на подобни забранени действия? Не трябва да се виждаме никога повече.
— Писе, Писе, ще умра без теб. Искам да дойдеш да живееш с мен. Животът ми би бил напълно безсмислен, ако не мога да бъда с теб ден и нощ!
— Джордж, недей, моля те, умолявам те! Не ме принуждавай да живея като пропаднала жена.
— Котанке, обичам те! Как можеш да говориш, че животът с престолонаследника на Англия ще те направи пропаднала жена?
Госпожа Фицхърбърт оправи с достоен вид виолетовата си рокля.
— Дори и крал да беше, положението щеше да бъде същото, щом не сме женени.
Намираха се в задънена улица. Тогава Уелският принц реши да прибегне до помощта на великолепните скъпоценни камъни, които бе купил от Индиън Савидж. Те щяха да покажат на Мария колко високо я цени.
По същото време младата жена реши, че няма да отстъпи — или всичко, или нищо.
— Мисля, че е по-добре да ме отведете у дома, ваше височество.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЪРВА
Тони се завърна от посещението си при търговците на едро на перуки и завари баба си в компанията на Франсис Джърси. Опита да се промъкне незабелязано на горния етаж, но никой никога не бе успял да се изплъзне на елегантната лейди Джърси.
— Скъпи Антъни, нямаше намерение да минеш без да се обадиш, нали?
— А, лейди Джърси, колко се радвам да ви видя отново. Трябва да сте магьосница. При всяко следващо посещение изглеждате все по-млада.
Франсис се усмихна превзето.
— Много ме ласкаеш!
— Лейди Джърси, говоря съвсем искрено.