— Антъни, ти си едно от най-симпатичните момчета, които познавам. И точно затова няма да ми откажеш тази вечер да придружиш Олмак. Имаме толкова много млади дами, но партньорите ни за танц са недостатъчно.
— Уф! — направи гримаса Антония. — Нямам нищо против младите дами, а против техните майки, лели и баби. Човек не може да се откопчи от тях.
— Направи го като специална услуга заради мен, скъпо момче. Роз обеща да присъства като придружителка, така че ти можеш да дойдеш с нея.
Младата жена погледна към баба си.
— Наистина ли ще ходиш у Олмакови?
— Струва ми се, че още не съм готова да стоя в ъгъла край камината и да нося дебели шалове. Все пак, както знаеш, съм само на четиридесет.
— На колко? — попита невярващо гостенката.
— В края на четиридесетте — поправи се лейди Рандолф.
— Мм, съвсем в края на четиридесетте — промърмори ехидно Франсис.
Тони я изгледа неприязнено.
— Не си ли казала още на лейди Джърси за твоя мъжествен майор? — попита тя, преди да се заизкачва бързо по стълбите.
Думите й прозвучаха като изстрел. Посетителката се обърна с вдигнати вежди към своята приятелка.
— Мъжествен ли? Майор? — попита възбудено тя.
Роз повдигна дяволито ъгълчетата на устата си.
— Много е енергичен, по военному. Първоначално не ме привлече особено, тъй като е плешив, но Франсис, кълна ти се, без дрехите си той е най-голият мъж, когото съм виждала. Това действа изключително възбуждащо.
Госпожа Джърси бе изгубила ума и дума. Розалинд се почувства удовлетворена, тъй като й бе върнала за обидата.
Антония придружи баба си до дома на Олмак и стоя толкова дълго, колкото успя да издържи. Онова, което я възмути най-силно, бе наивността на момичетата на нейната възраст. Всъщност наивност не бе вярното определение. Младите жени бяха държани умишлено в пълно невежество по въпросите на секса и на живота въобще. Когато усети, че няма сили да понася повече това, тя измисли извинение за пред Роз и реши да се върне пеш на Кързън Стрийт.
Не беше стигнала още първата пресечка, когато се почувства особено, сякаш някой я следеше. Огледа се, не видя никого, но въпреки това ускори крачка. Беше наострила уши, но не чу нищо друго, освен собственото си задъхано дишане.
Наложи си да запази спокойствие и отново се огледа. Забеляза нещо като човешки силует. Пресече забързано улицата, тъй като другият тротоар бе осветен по-добре. Опитваше се да обори страховете си с логичния довод, че братовчед й нямаше как да знае къде бе ходила тази нощ. Освен, разбира се, ако не я следеше още от завръщането й в Лондон.
Антония въздъхна с облекчение, когато забеляза отпред група младежи. Щом ги наближи обаче, видя, че носеха раираните панталони на Зебрите от Итън. Бяха пияни и трошаха уличните лампи. За да ги избегне, младата жена пое по Кларджис Стрийт, която водеше към Кързън. Зави на следващия ъгъл и гърлото й се сви от ужас — в този момент някаква висока фигура повдигна нещо, което й заприлича на сабя. Викът заседна в гърлото й и тя отскочи от него. В следващия миг я изпълни огромно облекчение — непознатият господин просто докосна шапката с бастуна си за поздрав и отмина.
Тони измина тичешком последните метри до къщата. Не си направи труда да потърси ключа си, а заудря по вратата, докато господин Бърк не я отвори. Той хвърли поглед към пребледнялото й лице.
— Да нося ли кофата?
Младата жена се хвърли в ръцете му.
— Не, не, господин Бърк, мисля, че по-скоро бих пийнала малко бренди!
След два дни беше гала-вечерта, очаквана от всички. Това бе забавата на открито, която щеше да се проведе във Воксхол Гардънс. Щеше да има от всичко — музика, банкет, танци и нова пиеса във Воксхол Тиътър, където личната ложа на Уелския принц бе оформена във вид на огромна, бляскава корона.
Привечер цели тълпи се отправиха към отсрещния бряг на Темза по посока на Воксхол; намираше се от другата страна на Уестминстърското абатство. Откъм реката започна да се носи мъгла. Тя увеличи още повече опасността, с която по принцип се свързваха обществените градини. За представителите на висшето общество Воксхол изглеждаше примамливо и изпълнено с приключения място за забавления, тъй като то се посещаваше от сводници и проститутки.
Можеха да се видят както най-високопоставени, така и най-низшестоящи членове на обществото. Тони срещна неколцина свои познати. Те чакаха реда си, за да се качат в една от ладиите, които превозваха до другия бряг. Присъедини се към тях, защото многочислеността им вдъхваше сигурност. Филии Франсис, един от по-младите приятели на принц Джордж, беше може би най-близък по възраст до нея и двамата поведоха разговор. Оказа се обаче, че единственото, което го интересува, са дуелите и богатата оръжейна колекция на полковник Дан Макинън. Младата жена потисна потръпването си и щом пристигнаха в градината, потърси компанията на Аморет и Шеридън.