Младият мъж се отдръпна, наранен от думите й.
— Значи позволи на господин Фицхърбърт да ти подари къща, но не и на мен.
— Господин Фицхърбърт ми беше съпруг — отвърна Мария.
— Писанке, за мене ти си моята съпруга; ти, уви, не гледаш на мен като на свой съпруг — заяви с комичен патос той.
— Прини, скъпи, кралят и парламентът са тези, които не гледат на теб като на мой съпруг. Баща ти никога няма да ме признае за Уелска принцеса, а парламентът никога няма да ми позволи да нося бижутата на короната.
Колкото и да му беше тъжно, Джордж не можеше да не признае, че това бе самата истина. Въпреки това бе твърдо решен поне да й подари достойни за принцеса бижута.
Младата жена подбра много внимателно следващите си думи. Постави длан върху коляното му и рече тихо:
— Ако се венчаем, няма как да не те призная за свой съпруг.
— Подай ми лапичка, Писенце. Фидо е самотен без твоето докосване. Виж дали ще успееш да го убедиш да надигне глава и да се покаже от колибката си.
Мария погали Фидо и той действително повдигна глава и изпълзя от скривалището си. Принцът долепи устни до ухото й.
— Ако се погрижиш за него, мисля, че ще успееш да го убедиш да направи някой малък трик, като например да се изправи.
Младата жена се изкиска и положи грижите, за които се подмазваше любимият й. А когато горещите му устни засмукаха сочното й зърно, Фидо не само се изправи, ами и замаха с опашка.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ВТОРА
Адам Савидж се усмихна иронично, когато прочете бележката на негово кралско височество Уелския принц. Всеки имаше своята цена, особено кралските особи. За съжаление не можеше да извика Джордж на Халф-мун Стрийт, а трябваше да го посети в Карлтън Хаус. Това означаваше, че ще се наложи да изпрати съобщение до графиня Каупър, за да отложи срещата им, и че ще закъснее за заседанието на парламента.
Извади, както се надяваше за последен път, диамантите и сапфирите от чекмеджето, в което бяха заключени, и измина пеш краткото разстояние до Карлтън Хаус. Безпокойството на Джордж не остана скрито за него.
— Скъпи ми Савидж, надявам се, че сте донесли скъпоценните камъни.
— Донесох ги, ваше величество — отвърна той и докосна вътрешния джоб на сакото си.
— Не е лесно да се открие вакантна титла на маркиз, нито пък да бъде дадена, но в момента вие очевидно имате голямо влияние в парламента. То, заедно с моето покровителство, мисля, ще бъдат достатъчни в скоро време да получите титлата.
Принцът спря да говори за момент, за да даде възможност на госта да извади скъпоценностите. Той обаче не направи нищо подобно.
Негово височество прокара показалец от вътрешната страна на шалчето си с надеждата да го разхлаби малко. Пиявиците, които му бяха сложили тази сутрин, за да му придадат по-блед вид, бяха чиста загуба на време, тъй като в момента лицето му бе моравочервено.
Той се изкашля и се приближи до голямото земно кълбо край бюрото си.
— Всъщност, скъпи приятелю, налага се титлата да бъде от ирландското благородническо съсловие. Можете да избирате. Маркиз Блакуотър в графство Уотърфорд, или… я да видя, какво бе другото? А, да, маркиз Кинсейл на крайбрежието на Корк.
Светлосините очи на Адам следяха пръста на принца, който посочваше отделни области в Ирландия.
— Колко сте услужлив, ваше височество.
Измъкна черната кадифена торбичка и извади един по един бляскавите скъпоценни камъни като фокусник, който измъква заек от шапката си.
Лицето на Джордж светна. Не можеше да устои на това великолепие, затова взе скъпоценностите и подържа техните огън и лед в дланите си.
— Великолепни са. Ще покажат на дамата колко силно искам да я почета.
— Ще ми позволите ли нахалството да направя едно предложение, ваше величество? Диадема със скъпоценни камъни ще накара една дама да се чувства като принцеса и всички около нея — да я уважават като такава.
Принцът засия, сякаш току-що бе получил божествено вдъхновение.
— Притежавате ли подобна диадема?
Обезобразената от белега уста на Савидж се разтегна в усмивка.
— Да, ваше величество.
Джордж затвори очи — не смееше и да мисли каква щеше да бъде цената на Индиън Савидж за подобно съкровище, но знаеше, че щеше да я даде колкото и висока да беше. В сърцето си знаеше, че Мария никога няма да получи царската корона, затова той поне щеше да й осигури собствена диадема. Думите на госта прекъснаха размислите му.
— Макар да съм изключително зает, ще посетя и двете имения колкото се може по-скоро и ще уведомя ваше височество за предпочитанията си.
— Много добре. И двете са с много стари замъци. За поддържането им ще бъде нужно да се бърка дълбоко в джоба — предупреди го принцът.