Извади розова копринена торбичка, а в очите му просветнаха по момчешки дяволити пламъчета. Това бе една новоизобретена играчка, наречена балон.
— Какво е това, Джорджи?
— Една хитроумна играчица, направена по модел на балоните, които се пълнят с топъл въздух. Благодарение на него те се носят из въздуха. Нека да поиграем на още една игра, последна, Писе.
С надуването на копринената торбичка флиртът им започна истински.
Младият мъж затупка балона по гърдите, а след това и по задните части на своята възлюблена. Не след дълго вече опитваше да го удря с удължения си от ерекцията член, като наблюдаваше как руменината залива Мария от бузите до едрите гърди. Топлият въздух в стаята издигаше балона все по-високо и по-високо и когато госпожа Фицхърбърт подскачаше, за да го достигне, красивите й гърди се люлееха и в крайна сметка принцът помисли, че ще изгуби ума си. Прегърна обекта на своите желания и двамата се строполиха бездиханни върху леглото.
Легнала по гръб, Мария видя голите им тела, отразени в огледалата на тавана. Видението бе изключително еротично. Наблюдаваше като омаяна как Джордж я възседна. Досега не бе изпитвала нещо толкова вълнуващо. Принцът бе едър човек в разцвета на младостта си. А нейното тяло го бе превърнало в страстен любовник.
Не след дълго тя вече бе влажна и хлъзгава, готова за триенето на големия му държавнически меч. Прехапа устни, когато през цялото й същество започнаха да преминават вълна след вълна от удоволствие, но не след дълго вече не можеше да пази мълчание. Това само пришпори още повече Джордж.
Хванал величествените й гърди, той заби оръжието си до дръжката за последен път, след което и двамата изразиха с вик удоволствието си. По-късно тя го прегърна, а той засмука едното й зърно, докато заспа. В това време Мария се взираше в огледалата и мислеше колко странен е животът. За възрастните си съпрузи тя не беше нищо друго освен гледачка. Сега пък ставаше точно обратното — беше другарче в игрите за едно момче, което щеше да стане крал.
Само секунди след като се събуди, Тони си спомни преживения предишната нощ ужас. Настроението й спадна моментално, а в стомаха си изпитваше тежко, неприятно усещане. Не можеше да запази в себе си случилото се, но и не желаеше да плаши баба си.
Реши да поговори с господин Бърк. Тъй като Роз никога не слизаше преди десет сутринта, моментът бе най-подходящ. По време на закуска даде знак на иконома, че иска да го види насаме, и верният слуга, който от известно време се тревожеше доста за младата си господарка, се изпълни с надежда, че тя ще му се довери.
Антония стана от масата и се отправи към салона, който се използваше обикновено само за посрещане на желаните посетители. Господин Бърк я последва след няколко минути и затвори двойната врата, за да попречи на любопитните прислужници да надничат.
— Снощи се случи нещо наистина ужасно — започна Тони. — Братовчед ми явно ме е проследил до Воксхол Гардънс. Предпазливо се присъединих към няколко познати, защото знам, че по-голямата група означава и по-голяма сигурност, но в мъглата се озовах сама и разбрах, че някой ме преследва. Изпаднах в паника. Изгубих се и побягнах. Чувствах се като в капан, господин Бърк.
Гърлото й се сви от страх, когато преживя отново случилото се предишния ден. Икономът забеляза треперещите й ръце и за миг се ужаси, че може би е била изнасилена.
— Продължавай, скъпа. Трябва да ми разкажеш всичко, каквото и да е то — окуражи я той.
— Разбрах, че трябва да се измъкна незабавно от Воксхол Гардънс. Опасността сякаш дебнеше от всяка алея, зад всяко дърво. Най-после открих входа и си отдъхнах. Радостта ми бе краткотрайна. Някой ме блъсна отзад и паднах право под копитата и колелата на летящата карета. Истинско чудо е, че избягнах смъртта и този път. Кой знае как конете успяха да стъпят встрани от тялото ми, а файтонът премина над мен, без да ме премаже.
— Мили Боже, снощи, като си се прибрала, си била ранена, а аз не направих нищо.
Тони поклати глава.
— Бях само натъртена. Истинският проблем е в това, че тази случка ме ужаси не на шега. Не се страхувам да застана лице в лице с Бърнард Лам. Срещнах се с него на дуел без особен страх, но сега той ме преследва скришом. Нямам представа кога ще ме нападне и това ме кара да се чувствам уязвима и уплашена до смърт.