Антония се поколеба. Вдигна ръка към косата си, после я отпусна; не й се искаше настойникът й да я вижда с разпусната върху раменете коса. В крайна сметка решително свали каишката и му я подаде.
Младият мъж видя ясно руменината, която изби по бузите й, когато пръстите им се докоснаха. С разпуснати около раменете коси младежът определено беше красив. Ако изобщо бе младеж! Савидж си повтори отново, че подозренията му са смешни, докато мислено се връщаше назад в месеците, които бяха преживели заедно.
— Има дори билярдна. Ела да я видиш — настоя в този момент Тони.
В живота си не бе виждала по-магнетичен мъж. Черните коси падаха на вълни около врата му и тя си спомни как бе прекарвала пръсти през тях. Копнееше Адам да я прегърне, изгаряше от болезнено желание да слее устните си с неговите. Ако имаше право на едно желание, то щеше да бъде този мъж да я люби тук, в благородническия замък.
— Не, първо искам да сляза към реката.
Савидж чувстваше, че се налага да отхвърли или потвърди съмненията си спрямо Тони. Трябваше да намери средството да го накара да съблече дрехите си.
Антония последва настойника си, като не спираше да говори:
— Реката е пълна със сьомга. Ако човек има достатъчно дълга въдица, би могъл да лови риба от прозореца на дневната!
Застанаха на брега и се загледаха в зеленикавочерните води. Адам заяви:
— Горещо ми е и съм прашен от пътуването. Нека да поплуваме.
Младата жена отстъпи няколко крачки назад.
— Не, ти върви, ако искаш. Водата вероятно е студена, макар слънцето да грее.
— Не бъди страхливец, студената вода никога не вреди на един мъж.
И Савидж тръгна към нея. Тя отгатна намеренията му, когато вече бе станало късно. Той я сграбчи за китката и я дръпна към реката.
Тони се съпротивляваше, но нима можеше да устои на толкова силен човек като своя настойник? Ръцете му хванаха ризата й и тя се задърпа диво; в следващия миг усети как дланта му обхваща едната й гърда.
Младият мъж бе поразен. Ръката му стискаше една от най-твърдите гърди, които бе докосвал. Все пак знаеше, че за да бъде напълно убеден, очите му трябваше да потвърдят онова, което казваха пръстите му. Сграбчи ризата. Тя се разцепи, тъй като в този момент Антония на свой ред дръпна плата от него.
Савидж стоеше пред една полугола жена. С разпилените черни коси, разгневените зелени очи и нацупена уста, която изглеждаше готова да го захапе, тя приличаше на екзотична дива котка от джунглата.
Сърцето й затупка забързано; нейният настойник най-после беше открил тайната й. Студеният му поглед бе вторачен в разголените й гърди.
— Коя, по дяволите, си ти? — попита той.
— Антония Лам, коя друга мислиш, че съм, по дяволите? — отвърна ридаейки тя и побягна към замъка.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ТРЕТА
Когато се озова в стаята си на върха на кулата, Антония трепереше. Ураганът помежду им бе започнал да се заражда още от онзи първи ден, в който Адам Савидж бе изгледал с неприкрито презрение лорд Антъни Лам. Междувременно бяха станали няколко сътресения от сблъсъка на техните характери, нажежили опасно атмосферата. Младата жена обаче чувстваше, че онова, което предстои да се разрази, ще е много по-страшно. Беше видяла лицето му. Не можеше да го определи с друга дума, освен като диво. Когато се разбеснееше, настойникът й беше ужасяващ!
Свали разкъсаната риза и извади една рокля. Косата падаше в безпорядък върху раменете й. Вратата се отвори с трясък. Савидж връхлетя в стаята. Антония се обърна, притиснала зелената рокля към голото си тяло и отстъпи крачка назад от яростта му. Той бе олицетворение на самия дявол! Усети горещината на адския огън и миризмата на сяра!
Младият мъж се готвеше да даде воля на гнева си, когато осъзна, че вече не е свободен да влиза така в спалнята й.
— На долния етаж, госпожице, когато свалите тези скандални панталони.
Завъртя се и тръшна вратата след себе си.
Тони се облегна върху гардероба; очите й бяха пълни със сълзи. Пое си дълбоко дъх, за да се овладее. Трябваше да се направи женствена и привлекателна, преди да слезе долу. Когато му обяснеше в каква безизходица се бе озовала, той щеше да я разбере. И щеше да изпита угризения за яростното си избухване. В крайна сметка дори бе станало по-добре, че откри истината. Сега щеше да я защитава от злия й братовчед.
Младата жена започна да се облича с разтреперани ръце. Сложи светлозелената рокля. Докато решеше черните си коси, огледа лицето си. Извади розовото червило, за да подчертае женствената пълнота на устните си. Обувките с високи токчета я правеха да изглежда по-висока и й даваха увереност; точно от това се нуждаеше, за да се осмели да слезе при него. Досега гневът му трябва да се бе поукротил.