Савидж стоеше пред камината в голямата банкетна зала. На Тони й трябваше доста кураж, за да прекоси стаята. Мощното тяло на настойника й почти закриваше камината. Лицето му като че ли беше изсечено от черен дъб. Белегът, прорязал устата му, изпъкваше по-ясно от обикновено.
— Каква игра играеш?
Гласът му изплющя като камшик. Антония прехапа лекичко език и след това смело отвърна:
— Много е просто. Онзи, който се изгуби през онази ужасна буря, беше Антъни, а не Антония. Заех мястото на брат си, за да не изгубя Лам Хол.
На лицето му се появи неописуем ужас.
— Дяволска кучка!
Очите й се разшириха невярващо.
— Май не разбираш. Титлата и собствеността отиват за Бърнард Лам при смъртта на Антъни.
— Разбирам прекалено добре. Интригантка такава. Невероятно користна кучка!
Гневът едва не я задуши. И тя го зашлеви през лицето.
Той се надвеси над нея, потъмнял от ярост. Тони прекалено късно осъзна какво бе сторила. Страхът я вцепени.
— Давай, удари ме, както направи, когато повярва, че Доли е забременяла от мен! А аз си мислех, че твоят кодекс на честта не ти позволява да удряш жена!
Язвителните й думи разпалиха още повече презрението, което Адам изпитваше към самия себе си, най-вече задето бе позволил да бъде измамен от една жена.
— Как, мътните го взели, изобщо можах да те помисля за мъж?
— Да ти кажа ли как? Ти никога не си ме погледнал истински. Изгледа веднъж презрително Тони с ледените си очи и го отхвърли като безполезен. Действаше като арогантна свиня и се отнасяше с крайно неуважение към него, защото не отговаряше на твоите представи за мъж.
— Млъкни! — изрева Адам. — Езикът и поведението ти са скандални, възмутителни!
— Ти наложи това. Ти си този, който ме научи да псувам, да пуша и да се мъкна из всички лондонски бардаци!
— Мили Боже Всемогъщи! — промълви младият мъж, припомнил си как бе обучавал повереника си.
— Според тебе мъж е онзи, който всяка нощ ляга с някоя уличница! Е, за мен пък мярката за един мъж е куражът. Аз намерих смелост да предизвикам на дуел братовчед си, който и досега се опитва да ме убие и, кълна се в Бога и дявола, ще предизвикам и теб, ако ти стиска!
Савидж стисна юмруци, за да не я удари. Никога в живота си не се бе чувствал така разгневен. Обърна се и се отдалечи на безопасно разстояние от нея, за да не я убие.
Слезе до реката, хвърли дрехите си и се гмурна във водата, за да охлади яда си. Антония беше негова повереница. Детето на Ив, което някога бе мислел да прави своя дъщеря. Тя обаче не беше момиченце, а голяма жена. Истинска чернокоса красавица с маниери и поведение на див ученик. Имаше нужда от един хубав пердах!
Беше го направила на глупак! Беше палил пурите й и й бе наливал уиски. Беше й позволил да гуляе в разпътна компания в Карлтън Хаус, да участва в състезания с файтони, да прави луди залози, и, Юда Искариотски, дори бе гледала как сътрапезниците й се облекчават в нощните гърнета!
Тази безсрамница бе нарушила всякакво приличие. Поведението й бе възмутително, отвратително, скандално. С всяка следваща минута Савидж свиваше все по-мрачно устни. И на всичко отгоре бе предизвикала един мъж на дуел. Безобразно поведение дори за един младеж, камо ли за млада дама. Трябваше да я отведе за известно време далече от страната. Пребледня, като се сети за циничните моряци, с които бе прекарала времето си на „Летящият дракон“. Максуайн, за Бога!
Адам излезе от студената вода. Прибра назад дългата си черна коса и облече ризата и панталоните. Сега вече можеше да се владее. Щеше да отиде и да обяви правилата пред лейди Антония Лам. Беше неин законен настойник, отговорен, за парите и морала й, за Бога. Ако случилото се се разчуеше, репутацията й щеше да бъде съсипана непоправимо. Уважаваните жени щяха да я изолират от своите кръгове, а мъжете щяха да започнат да й правят непристойни предложения. Никой джентълмен никога нямаше да поиска ръката й. Тя се намираше на ръба на пропастта. Не познаваше друга жена, която да се нуждае от по-твърда ръка.
Влезе решително в банкетната зала. Видя с известна доза задоволство, че стоеше на същото място, където я бе оставил.
— Антония.
Тони се обърна, съпроводена от шумоленето на зелената си рокля. Младият мъж не повярва на очите си. Тя пушеше пура! Спокойствието му излетя през комина. Пристъпи към нея, грабна пурата и я захвърли в огъня.
— Как смееш? — процеди той. — Ти си дама, не някоя пачавра!
— Ти си падаш по пачаври — заяви му дръзко.