— Млъквай! — изрева Савидж. — Аз съм ти настойник. Още една безобразна дума и ще те напердаша.
Тони се въздържа да не отвърне: „Няма да посмееш.“ Знаеше прекрасно, че Адам Савидж щеше да се осмели. Щеше да я нашиба така, че да не може да сяда цяла седмица. Очите й горяха като зелени пламъчета, но все пак сдържа езика си.
— Е, лейди Лам, сега ще обявя правилата, които ще трябва да съблюдаваш. Днес слагаме край на този маскарад. Никога повече не се дръж дръзко с мен, нито дори с дума или поглед. Никога повече не излизай без придружител. Никога повече не трябва да псуваш, да пушиш или да пиеш. С други думи, госпожице, ще бъдеш дама във всякакъв смисъл на думата.
— Никога вече!
— Какво каза?
Тонът му прозвуча заплашително. Младата жена побърза да отстъпи, като протегна напред ръце в стремежа си да отдалечи заплахата.
— Нямаш представа колко ужасно е да бъдеш дама! Като Антъни можех да ходя където си искам, да говоря каквото си ща. Да избирам приятелите си. Да се обзалагам. Да ям и да пия каквото ми дойде наум. Можех да бъда трезва като съдия или да се напия до забрава. Можех да цитирам Шекспир или да се посмея на някое цинично петостишие. Можех да стрелям по яребици или по полилеите в Карлтън Хаус. С други думи, като Антъни бях свободна. Свободна да избирам! Като Антония трябва да бъда превзета, благоприлична и учтива. Трябва да бъда дама. А да бъдеш дама значи да бъдеш затворница. Но не и свободна да избираш!
— Достатъчно! — нареди й. — Родена си дама и, кълна се в Бога, ще бъдеш такава поне докато съм ти настойник. Не разбирам как лейди Рандолф е могла да се съгласи на такъв срамен план.
Леденосините му очи бяха изпълнени с презрение.
— В такъв случай значи си голям глупак! Благодарение на усилията на Бърнард Лам кормилото на нашата платноходка се счупи по време на бурята. Той уби брат ми и неколкократно се опита да премахне и мен. В нощта преди да тръгна за Ирландия ме блъсна под колелата на една препускаща насреща ми карета!
Повдигна полите си и смъкна чорапа, за да покаже синините по бедрото си. Савидж се взря невярващо, поразен от безсрамието й. Божичко, краката й бяха толкова дълги, сякаш нямаха край. Облиза пресъхналите си устни.
— Прибирай се в стаята си, госпожичке.
Антония се подчини, съкрушена от факта, че и този път не й бе повярвал.
Младият мъж потърси незабавно господин Бърк. Откри го в кухнята да чисти две пресни сьомги, уловени в тяхната река. Икономът очевидно знаеше доста за това, което ставаше.
— Бърк, явно си знаел за измамата. Можеш ли да ми дадеш някакво обяснение за всички тези лъжи или Лам Хол е просто лудница, а обитателите й — побъркани?
Той си изми ръцете.
— Мога ли да седна, милорд?
— За Бога, не ме наричай „милорд“. Нека поговорим като мъже.
И двамата седнаха пред масивната дъбова маса.
— Мисля, че цялата работа започнах аз, макар и неумишлено. Когато излязоха с лодката, близнаците взеха еднакви жълти мушами. Тъй като не се върнаха след стихването на бурята, двамата с лейди Рандолф само дето не полудяхме от чакане и търсене. Най-после един от тях бе изхвърлен полумъртъв на брега. С Роз помислихме, че е Антъни. Когато я съблякохме и тя дойде на себе си, с изненада открихме, че Антъни всъщност бе Антония. Това бе третият инцидент, станал за съвсем кратък период от време, непосредствено след като Бърнард Лам ни посети, за да изкаже съболезнованията си по повод смъртта на бащата на близнаците. След Антъни Бърнард беше евентуален наследник на титлата, Лам Хол, лондонската къща, на всичко! Подозирахме, че инцидентите не са просто случайност.
Лейди Рандолф знаеше какво значи да изгубиш дома си. Тъй като нямала син, след смъртта на лорд Рандолф всичко отишло за неговия наследник от мъжки пол, а Роз дойде да живее в Лам Хол. Ако се приемеше, че Антъни се е удавил, неговият наследник от мъжки пол, Бърнард Лам, наследяваше всичко.
Планът бе дързък, но Антония настоя просто да запази онова, което принадлежи на брат й до неговото завръщане. Мина доста време, преди да приеме, че той никога няма да се върне.
Савидж прекара пръсти през косата си. Очите му не бяха по-малко ледени, челюстите — все така възмутено стиснати.
— И мислиш наистина, че Бърнард Лам има пръст в тази работа?
— Наистина го мисля, сър. Антония бе преследвана в продължение на дни. Миналата седмица, когато си тръгвала от Воксхол, била блъсната под колелата на някаква карета. Страхуваше се да излезе от къщи. Дойдохме при вас на Халф-мун Стрийт, за да търсим защитата ви. Когато й предложихте да дойде в Ирландия, тя се вкопчи в това като в свое спасение.
— Цялата тази работа е абсурдна. Също като комичните пиеси на Шеридан!