Освен това Антония заслужаваше нещо по-добро. Тя се нуждаеше от брак, който щеше да я пази от всички Бърнард Ламовци на света. Тя изпитваше истинска страст към величествените къщи, разкошната мебелировка и красивите градини. Трябваше й достатъчно богат съпруг, за да задоволи всичките й желания. Помежду им нямаше да има повече никакви противопоставяния. Отсега нататък щяха да бъдат приятели. Докато се бе представяла като Антъни, можеха да обсъждат абсолютно всякакви теми. И сега щяха да продължат по същия начин. Щяха да поговорят по този въпрос и да направят планове за бъдещето й. По обратния път към замъка маркиз Блакуотър се чувстваше почти благороден.
Тъй като Тони не се появи през целия следобед, младият мъж разполагаше с време да разгледа по-подробно замъка, градините и три хиляди и петстотинте акра земя към него.
Господин Бърк го уведоми, че вечерята ще бъде в осем, но затова пък сьомгата, уловена и опушена в имението, си заслужаваше чакането. Адам се избръсна грижливо, свали бричовете и ботушите, с които бе яздил, и облече чиста ленена риза.
Когато влезе в трапезарията, огънят в камината на другия край осветяваше помещението така, както вероятно бе правил в продължение на столетия. Забеляза веднага, че Антония е пристигнала преди него и седи пред осветената със свещи голяма дъбова маса. Разположи се на мястото срещу нея. Очите му се разшириха, като видя какво бе облякла — златния корсаж във форма на корона, който бе носила във Венеция. Пулсът му се ускори, усети незабавно стягане в слабините.
След като успя да се овладее, се усмихна криво. Знаеше много добре каква игра се опитваше да играе тя — стараеше се да го прелъсти. Във Венеция бе успяла, но тази нощ щеше да бъде по-различно.
Заговори пръв, както бе редно. Дълбокият му глас му прозвуча решително:
— Антония, тази вечер ще поставим ново начало на нашите отношения. Познаваме се прекалено добре, за да бъдем официални, затова се надявам, че общуването няма да бъде проблем за нас.
Повереницата му насочи вниманието си към него с надеждата, че романтичната атмосфера и примамливият корсаж, който обещаваше всеки момент да разкрие част от гърдите й, щяха да свършат своята работа.
— Моля те да ми простиш за изискванията ми към теб, когато мислех, че си лорд Антъни Лам.
Изчака учтиво за някакъв отговор, но тя само натопи лъжица в супата си и го загледа със замечтаните си зелени очи.
Искаше й се да му каже, че приема извиненията му. Знаеше обаче, че думите й щяха да подпалят истински огън. Адам Савидж несъмнено беше от хората, които рядко се извиняват.
— Отсега нататък трябва да пазим ревниво репутацията ти. Вече обясних на госпожа Кени, че си пътувала дотук в мъжки дрехи, за да не предизвикваш клюки, тъй като не си имала жена за придружител.
Антония се усмихна. Първо бе мъж, сега пък — жена.
Докато наблюдаваше прекрасното лице и разголените й рамене, Адам се чудеше за какво ли си мислеше тя в този момент. Имаше вид на човек, който знае нещо, неизвестно за него самия. Направи грешката да погледне към устата й и заключението му бе бързо и ясно. Устата й бе създадена за любов.
Членът на настойника й вече бе твърд и пулсиращ. Савидж се размърда лекичко, за да освободи опънатия върху слабините си панталон. Опитваше се да потуши желанието си, но то се разгаряше все повече и излизаше извън неговия контрол, тъй като точно в този момент си спомни как бе целувал чувствената й долна устна. Вече беше загубил апетит към ястията; беше гладен за нея.
Изкашля се и изрече:
— Когато се върнем в Лондон, ще направиш дебюта си в обществото като лейди Антония Лам. Ще обясниш, че си била на гости у приятели в провинцията. Аз ще се погрижа да се разчуе, че лорд Антъни Лам е заминал за Цейлон.
Тони го наблюдаваше, без всъщност да го слуша, докато той се опитваше да внесе ред в нейния свят. С тази дълга черна коса и разсечено от белег лице, седнал в трапезарията на своя замък, той би могъл спокойно да бъде воин от друг век. Потръпна леко, когато си представи как бронзовото му тяло би я покорило и принудило да му се отдаде. Можеше да се отдава дълго на тези фантазии.
Адам Савидж захвърли салфетката си върху масата и отблъсна назад стола си, изчаквайки своята повереница да стане. Изглеждаше толкова уверен в действията си, че й се прииска да премахне тази самоувереност. Младият мъж се изправи след нея. Гледката, която се разкри пред очите му, го накара да се срасне с пода. С прекрасния и женствен златист тюлен корсаж тя носеше тесен панталон и обувки с високи токове. Момчешките панталони подчертаваха дългите й стройни крака и великолепното й закръглено задниче. Спомни си как бе обвила крака около кръста му и това го погуби.