Всичките му намерения да я омъжи за някой друг се изпариха. Тя беше негова. Щеше да я задържи за себе си завинаги.
Приближи се до нея и я грабна в обятията си. Гласът му бе чувствен като черно кадифе.
— Някои неща помежду ни останаха недовършени.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЕТА
Антония обви ръце около здравия му врат, прокара пръсти в дългата му коса и потрепери. Облегна глава на широкото му рамо, заслушана в дълбоките, силни удари на сърцето му, докато я носеше към стълбището. Лененият плат на ризата му дразнеше нежната й буза. Затвори очи, замаяна от миризмата му.
Адам заизкачва стълбите, ръцете му я стиснаха по-здраво. Носеше я с такава лекота; радваше се на голямата му сексуална енергия, която след малко щеше да се излее върху нея.
Изведнъж я обзеха тревоги и свян. Ами ако не беше подходяща жена за Савидж? Погледна крадешком към лицето му точно когато влязоха в спалнята. Сините му очи я гледаха напрегнато, в тях видя едновременно огън и лед. Устните му бяха здраво стиснати и изглеждаха жестоки. Дъхът на Тони секна. Никога досега не го бе виждала с такова изражение. Приличаше на сатир; не, по-скоро олицетворяваше жестокостта на див звяр, примитивен, необуздан. Приличаше на леопард.
Топлината, която се излъчваше от тялото му, я пареше. Мъжествеността му я бе обсебила. Ума си ли бе изгубила, че му позволяваше да я отнесе в леглото си? Той бе толкова мургав, плашещо мургав. Беше прекалено едър, прекалено стар за нея! Беше опитен, развратник, неморален, добре обучен в изкуството на прелъстяването, корупцията и греха.
Докато носеше плячката си към леглото, Адам Савидж изпитваше силно желание. Кръвта сякаш започна да тече по-бавно във вените му; усещаше пулсиране в гърдите, в слабините, дори в стъпалата си. Членът му бе така втвърден, че му бе трудно да изкачва стълбите.
Черните й коси се бяха разпилели като водопад върху ръката му. Зелените й очи бяха широки, бездънни езера. Щеше да ги наблюдава как потъмняват от желание, как се замъгляват от страст, как горят от сладострастие, разпалено от него самия, а след това просветляват и добиват замечтан вид от приятна отмала.
Уханието й бе опияняваща смес от аромат на виолетки и на жена. Искаше му се да я вкуси, но си нямаше доверие.
Антония се бе вкопчила в него така, сякаш желанието й бе не по-малко от неговото, и това го пришпорваше още повече. Когато я постави върху широкото легло, забеляза ужасения й вид и си даде сметка, че тя се страхува. Гърдите му се свиха от нежност. Седна до нея и с взря в лицето й; тя лежеше съвсем неподвижно. Взе дланта й в своята.
— Скъпа моя, от акта ли се страхуваш или от мен?
— Не… не знам — отвърна му едва чуто.
— По малко и от двете, предполагам — промърмори Адам.
— Ти… изведнъж ми се стори опасен.
Леопардът повдигна рамене.
— Нямаше да си играеш с огъня, ако не искаше да се изгориш.
Антония не бе забравила какво й бе казал той във Венеция: че няма да разкъса химена й, тъй като времето е недостатъчно. Тази вечер обаче времето не беше проблем.
— Адам, последния път, когато бяхме заедно, беше най-прекрасната нощ в живота ми. Можеш ли да направиш това отново?
— Мога да опитам — прошепна той и докосна бузата й. — Миналия път ти отказах, а на теб ти се искаше и ти се струваше, че ще умреш, ако не го направя. Сега пък знаеш, че ще стигнем до края, и вече не си толкова сигурна, дали го искаш.
Ъгълчетата на устата й се извиха нагоре, а по тялото й премина приятна тръпка. Начинът, по който я гледаше, сякаш се готвеше да я погълне, я караше да се чувства по-красива и желана от другите жени.
Младият мъж съзнаваше, че ще трябва да поукроти бушуващия в него огън, докато успее да разпали нейния до такава степен, че да изгори и последните й тревоги и страхове. Подпря се на ръце и се надвеси така, че устните им да се докоснат.
— Доколкото си спомням, ти забраних да носиш повече тези мъжки дрехи. Ти обаче умишлено гордо показваш красивите си крака, за да предизвикаш както гнева, така и страстта ми.
Докосна отново устните й.
— Успях ли? — попита едва чуто тя.
— Възбуден съм — отговори дрезгаво Савидж, като този път прокара езика си по устните й. — Ще ти сваля гащичките, но още не знам дали за да нацелувам, или да понапляскам задничето ти.
Сърцето на Антония трепна при тези думи; дори само близостта му бе достатъчна да я развълнува. Отвори уста, за да отвърне на закачката му и той се възползва от това. Дълбоката целувка все едно, че я дамгоса като негова. Подейства й толкова възбуждащо, че й се прииска да му бъде робиня и да изпълнява всичките му прищевки, колкото и покварени да са те.