Струваше им се, че се изгарят един друг. Най-накрая, когато никой не можеше да понася повече това мъчение, той се раздвижи. Зелените й очи се отвориха от изненада и се сляха с леденосиния му поглед. Той бе пуснал дълбоко котва и създаваше прекрасни и същевременно мъчителни усещания и за двамата, докато я подчиняваше на изумителното си тяло.
Дишането им бе учестено, любенето — толкова жарко, та им се струваше, че ще се разтопят. Около гърдите и раменете им се увиваха дълги черни кичури, които не принадлежаха на нея или на него, а и на двамата. И тогава нощта експлодира. Антония извика отново, този път от удоволствие.
Младият мъж изстена дрезгаво, докато се изливаше в нея. Стисна я в ръцете си, сякаш не успяваше нито да се приближи достатъчно близко, нито да проникне достатъчно дълбоко в нея. Притисна я към тялото си. Очите й станаха по-светли и замечтани и най-накрая се затвориха, а тя се понесе някъде между небето и земята.
Савидж се замисли за онова, което бе направил. Не можеше да върне нещата. Колкото и безсрамно да звучеше, но не съжаляваше. Тони бе много млада, но възрастта нямаше нищо общо със станалото. Двамата си подхождаха. Обществото несъмнено щеше да бъде скандализирано от интимността между един настойник и неговата повереница, но се съмняваше, че щеше да ги отлъчи от редиците си. Той бе прекалено богат, а тя — с твърде знатен произход, за да бъдат сериозно порицани. Във всеки случай той едва ли би се тревожил за мнението на така нареченото висше общество, ако не бе Антония. Изпитваше неистово желание да я защитава. Тя самата обаче бе достатъчно дръзка, за да се вълнува от подобен проблем. Сега, след като познаваше Тони, се ужасяваше само при мисълта, че едва не се бе оженил за Ив.
Младата жена се притисна към него. Той целуна нежно къдриците по слепоочието й. Лицето й бе озарено от новия, току-що придобит опит, очите й блестяха като смарагди — най-после бе извършила толкова дълго забранявания акт. Забелязаха едновременно струйката кръв между бедрата й. Адам протегна ръка, за да я избърше, преди тази гледка да я е разстроила, но тя го хвана бързо за китката и приближи пръстите му към гърдите си; искаше да разнесе кръвта по голата си плът, все едно, че оставяше печата си върху й. Печат, който я изпълваше с гордост.
Погледът й се плъзна надолу по тялото му и когато стигна до фалоса, той вече бе започнал да се втвърдява отново. Протегна пръст към окървавената главичка, после размаза кръв по гърдите край сърцето му.
— Посвещавам те и те кръщавам с благородното име Савидж.
Той я сграбчи и двамата се търкулнаха в леглото, като се смееха и хапеха лекичко, отдадени на бурна любовна игра. Преди падането на нощта успяха да се изтощят един друг и потънаха в дълбок сън.
Тони се събуди на зазоряване, но не посмя да отвори очи. Божичко, какво бе сторила? Всичко, отговори си сама и се изчерви до корените на косите си. Когато Адам я погледнеше с леденосините си очи, щеше да умре, ако забележеше в тях дори намек от презрение.
Любимият й даде знак, че се е събудил, с милувки. Тя отвори очи и го видя над себе си. Целувката му й напомни за снощната страст. Осъзна колко се нуждаеше от доказателство, че не само бе останала в съзнанието му, ами го изпълваше цялото.
След като я люби, Савидж не я остави да се понесе към рая, ами я вдигна на ръце и я понесе към стаята й в кулата.
— Искам да бъдеш в твоето легло, когато госпожа Кени донесе водата за банята ти. Не желая да скандализираме прислугата. Не мисля, че все още е убедена, че си жена, а не мъж.
Пръстите й се вплетоха в дългата му черна коса и го придърпаха буйно към нея.
— Ти обаче си убеден — заяви тя с увереността на жена, започнала да съзнава силата си.
Устата му се сля с нейната; цялото й тяло омекна дотолкова, че не остави у нея и сянка на съмнение кой беше господарят.
Адам се изненада, когато Антония слезе за закуска. Носеше утринна рокля, избродирана с незабравки. Буйните й черни къдрици бяха хванати със синя панделка. Масата ги разделяше, но не им попречи да се любят с поглед. Не беше за вярване, че за невинната хубавица насреща му не бяха тайна нито шмекериите на картоиграчите, нито бордеите. Тони бе готова на всякакви луди предложения и младият мъж си даде сметка, че това засилва привлекателността й.
Усмивката му накара сърцето й да се преобърне — рядко се случваше лицето му да изгуби мрачния си, затворен вид. Тя бе заразителна и Антония също се усмихна. След малко вече се смееха на глас, докато си припомняха всички безобразия, които бе извършила, представяйки се за брат си.