— Сега вече ми отдаде всичко.
Тони бе прекалено отмаляла, за да произнесе дори една дума. Устните му погалиха ухото й.
— Сега е мой ред. Отдавам ти сърцето си. Желая те, обичам те.
Младата жена въздъхна доволно. Бе постигнала недостижимото. Индиън Савидж, великолепният Леопард, бе й признал любовта си. Затвори очи от щастие. Когато ги отвори отново си даде сметка, че Адам бе напълно облечен, готов за тръгване.
Той се приближи до леглото. Антония седна и както бе гола, се притисна в тялото му. Прокара пръсти в дългите му коси.
— Скъпа, ела при мен в Идънуд. Ще направя всичко възможно да бъда там в края на седмицата, но ако все още не съм дошъл, ме изчакай.
Пръстите й очертаха контурите на белега върху устата му. Същата уста, която никога не молеше, а само нареждаше и заповядваше.
— Ще те чакам — прошепна тя.
Толкова прекрасно и женствено бе да изпълнява молбите му.
Две вечери по-късно Адам Савидж седеше в притъмнелия театър и се смееше на Анджела Браун, която прекоси сцената в корсет, чорапи, жартиери и почти нищо друго, за да изпее пиперливите слова на „Ела да угодиш на фантазиите ми“. Завесите още не бяха паднали в края на представлението, когато той се озова в гримьорната й и се престори на изненадан при вида на Бърнард Лам.
— Какво приятно съвпадение. Точно теб исках да видя.
— Савидж! От сто години не съм те виждал. В провинцията ли беше? — попита учтиво Бърнард.
— На няколко пъти — отговори младият мъж.
— Братовчед ми Антъни с теб ли беше? — попита с привидно безразличие младежът.
— Не, беше в Хага по работа. Корабът му пуска котва в Уопинг по-късно тази вечер.
Бърнард се усмихна.
— Спомена, че си искал да ме видиш?
— Да. Ти, изглежда, проявяваш интерес към Анджела и си помислих, че може би ще успеем да се споразумеем за следното: ти да имаш полза да гледаш встрани, когато аз… я вземам под наем от време на време.
Усмивката на младия Лам стана по-широка.
— Защо не още тази нощ?
— Ами, би трябвало да посрещна Тони. Бих могъл да заведа Анджела на вечеря в „Проспект ъф Уитби“.
— Имам по-добра идея. Защо аз да не посрещна братовчед си, а ти да отведеш Анджела на някое място, което ще „угоди по-добре на фантазиите й“? Всъщност защо изобщо не изчезна още преди да се е появила?
— Изключително цивилизована постъпка от твоя страна — да ми я заемеш за една нощ — изрече Савидж.
— За какво са приятелите? — отвърна великодушно Бърнард. — Кое е името на кораба на Тони?
— „Червеният дракон“.
Анджела влезе в гримьорната и вместо изпълващия я с ужас Бърнард завари Савидж. Хвърли се щастливо на врата му.
— Адам! Колко се радвам да те видя.
Той свали ръцете й и без да ги пуска, я прониза със светлосиния си поглед.
— Ще те направя по-богата с пет хиляди лири, ако ми дадеш това, което желая.
Актрисата облиза нетърпеливо устни. Господи, та тя бе готова да му позволи всякакви перверзни безплатно.
— Всичко, което искаш — отвърна тихо тя.
— Искам информация, ангеле мой.
Младата жена примигна от изненада и усети как силните му ръце усилиха натиска си върху нейните.
— По какъв начин заслужи благоволението ти Бърнард Лам, след като няма и пукнат грош и е затънал до шията в дългове?
Госпожица Браун облиза отново устни, този път от страх. Знаеше, че трябва да говори истината.
— Той е наследник на имение и на титла, както знаеш.
— Да бъдеш наследник на някого, който е по-млад от теб, не е кой знае колко обещаваща перспектива.
Анджела прехапа устна. Лам беше жестоко копеле и тя не му дължеше нищо. Бе готова да се хване на бас обаче, че опасният мъж с леденостудените очи и разсеченото от белег лице, който стоеше пред нея, можеше да бъде безкрайно по-жесток, отколкото Бърнард бе мечтал да бъде.
— Непрекъснато стават инциденти — изрече дрезгаво тя.
— Това намек ли е, предположение или подмятане?
— Не — отговори младата жена и изпита облекчение, че ще може да си отмъсти. — Бърнард възнамерява да премахне братовчед си. Вече предизвика няколко инцидента, които се провалиха. Каза, че следващия път ще използва нож. Много е добър с ножовете.
И тя потръпна, неспособна да се въздържи, при спомена за заплахата му да използва острието между краката й.
Адам пусна дланите й и посегна към портфейла си. Беше разбрал страховете й.
— Ако разбере, че съм го натопила, и мен шъ мъ оправи — възкликна актрисата, като несъзнателно премина на жаргон.
Младият мъж повдигна брадичката й.
— Не ти ли предадох? Бърнард си взе довиждане. Тази вечер заминава в провинцията за много дълго време.
След излизането му Анджела се взира дълго време в невероятно голямата купчина пари. Ако Бърнард заминаваше за провинцията, то това явно не бе по негов избор.