Антония скочи, като едновременно плачеше и се смееше. Двете жени се прегърнаха.
— Надявал се, че не сме се тревожили прекалено много за него! — От обятията на баба си Антония се хвърли в ръцете на господин Бърк; студенината помежду им се бе стопила. — Само да ми падне, ще го смачкам. Трябвало е да го удушат при раждането.
Икономът напълни три чаши с шери, за да отпразнуват щастливото събитие, а Роз го целуна.
— Това означава не само че отново си имаме Антъни, ами и Антония. Моля ти се, иди да изгориш онези отвратителни панталони, с които се разхождаше в продължение на толкова месеци.
Тони се усмихна. Не всички мислеха, че панталоните й са отвратителни.
— Нямам търпение да съобщя на Адам! О, права бях да не казваме на мама, че Антъни се е удавил. Помисли само колко мъка й спестих по този начин.
Роз остави чашата си.
— Скъпа, вече не можеш просто така да наминеш у един джентълмен, както правеше Тони. Халфмун Стрийт е ергенско жилище. Ще трябва да изпратиш съобщение и да се движиш с придружителка.
— Жените влизат и си излизат от Халф-мун Стрийт така, сякаш е обществена баня. Половината лондонски графини и дукеси посещават непрестанно това място.
— Но те са омъжени, Антония. Те не са зависими от строгия морален кодекс, задължителен за една невинна, неомъжена млада дама.
— Може да не съм омъжена, Роз, но не съм невинна. Господин Бърк със сигурност ще го потвърди, щом останете сами. Какъв е смисълът да се залоства вратата на конюшнята, след като конят е избягал? А ако мислиш, че ще позволя на лицемерните обществени ограничения да ме спъват, след като вече съм се радвала на пълна свобода, жестоко се заблуждаваш.
Младата жена изкачи пъргаво стълбите до горния етаж, за да се преоблече. Положи специални грижи за външността си и избра един от великолепните тоалети, ушити специално за дебюта й в обществото. Това бе светложълта рокля с подходящо за нея манто и буфан ръкави. В Ирландия нито бе пудрила косите си, нито бе слагала перука и Адам очевидно се наслаждаваше на черния облак, който се спускаше върху раменете й. Щеше да вдигне косите си, разбира се, заради удоволствието да го накара да ги разпусне, но нямаше да ги покрива с бяла пудра.
Жълтата рокля й придаваше екзотичен вид. Антония сложи яркочервено червило и постави изкуствена бенка на дясната си скула. След това се завъртя пред огледалото и се засмя; в крайна сметка животът бе наистина прекрасен.
Веднага щом Тони изтича на горния етаж, Роз изгледа сериозно иконома и попита:
— Какво имаше предвид тя, като каза, че вече не била невинна?
Той бе олицетворение на дискретността.
— Има предвид, естествено, че е наблюдавала прекалено дълго поведението на младежите, докато се представяше за мъж. Мисля, че ще трябва да й позволим малко повече свобода, отколкото на другите млади госпожици.
— Щом казвате, господин Бърк, значи ще трябва да се доверим на нейните правилни преценки.
Верният слуга едва не се задави с шерито си.
— Все пак мисля, че ще трябва да поговоря с господин Савидж, за да му обясня, че Антония всъщност е жена.
— Господин Савидж откри това сам, милейди.
— Слава Богу! Като неин настойник той ще се погрижи за опазването на девствеността й, дори тя самата да не го направи.
Този път господин Бърк се задави.
Сърцето на Антония пееше от щастие, докато каретата я отнасяше към Халф-мун Стрийт. Не изчака кочияшът да завърже конете, за да отвори вратата на файтона, а свърши това сама. В този момент главният вход на дома на Савидж се отвори и там се появи красивата Джорджина Девъншир. Тоалетът й сигурно струваше цяло състояние. Роклята бе от светлосин атлаз, а жакетът бе поръбен с опашки от белка на раменете и подгъва.
Напудрената прическа на Джорджина, украсена със сини щраусови пера и опашки от белка, бе в прекрасен безпорядък и колкото и сръчно да прибираше къдриците си, те пак падаха.
Тони побърза да седне отново на мястото си, за да не я види знатната посетителка. Сърцето й вече не пееше, а кървеше. Нямаше да кърви по-силно, ако Савидж бе забил нож в него. Пред очите й се спусна червеникава пелена, когато мъката бе изместена от гняв. Отвори стремително вратичката на каретата, изкачи тичешком няколкото стъпала и заудря с медното чукало по вратата. Отвориха почти веднага и пред нея застана облечен с ливрея слуга. Без да каже дума, тя го ръгна по крака с чадъра си, така че той отстъпи от болка и изумление. После мина покрай него, прекоси вестибюла и се изкачи по стълбите.