Адам беше в кабинета си и вдигна отегчено поглед към неизвестния натрапник. Изражението му не се промени, дори когато видя кой го безпокои. Антония бе пренебрегнала молбата му да остане в Ирландия до почивните дни, като по този начин едва му бе стигнало времето да се справи с Бърнард Лам.
— Тони, каква изненада… макар че, след като те познавам така добре, не би трябвало да се изненадвам.
— Бас държа, че изненадата е дяволски голяма! Каква гадна, похотлива свиня си само.
Младият мъж стана от бюрото си и тръгна към нея.
— Защо си ми ядосана? Аз съм този, който трябва да е ядосан, скъпа моя.
— Не ме наричай „скъпа“! — Забеляза парченце от синьо перо върху килима и посочи с върха на чадъра си. — Ето заради какво съм ядосана! Остави ме на другия край на света, защото си имал спешна работа в Лондон. Да притискаш спешно веселата Джорджина върху дюшека, това ли било?
Савидж я погледна развеселено.
— Скъпа, ти ревнуваш. Джорджина беше тук, защото дължи толкова много пари, че се е озовала в задънена улица.
— Не ревнувам, а беснея!
Силните му мургави длани обхванаха ръцете й.
— Никога не сме се любили, когато си бясна. Това ще бъде истинско откритие.
— Това, че се любих с теб в Ирландия, не ти дава право да мислиш, че съм дотичала тук, за да си прося още.
Уханието й изпълваше ноздрите му.
— Ммм, позволи ми да ти дам още.
Дланите му обхванаха задните й части и я притиснаха към слабините му.
— Махни си ръцете от мен! Представям си къде са били преди малко — изсъска Антония.
— Въображението ти няма граници, скъпа, и това е едно от нещата, които обожавам в теб.
Разбута документите в единия край на бюрото и я вдигна да седне на освободеното от тях място.
— Престани, женкар такъв!
— Всичко това остана в миналото ми, кълна се.
Сведе глава към ярко начервените й устни, но тя се извъртя, а очите й мятаха светкавици. В следващия миг гърбът й бе притиснат към полираната повърхност на бюрото, а младият мъж се нахвърли отгоре й като хищник върху своята жертва. Тони гореше от гняв. А в неговия поглед сякаш светеха сините пламъчета на свещ.
— Досега не бях те виждал в жълто. Това е твоят цвят, красавице моя. Той ти отива и с него имаш толкова екзотичен вид, че дъхът ми секва.
Тя сви колене и го удари с тях в слънчевия сплит.
— Наистина ще пресека проклетия ти лъжлив дъх! — заяви задъхано.
— Искам те, когато си ядосана. Искам да вилнееш и да забиваш ноктите си в мен.
Гласът му бе нисък, напрегнат, изкусителен като черно кадифе. Вдигна я на ръце и я понесе към спалнята си.
— Пусни ме!
Близостта му, уханието на мъж възбуждаха желанието й и тялото й започна да гори от нетърпение въпреки гнева. Това увеличи още повече яростта й. Сега вече бе ядосана не само на него, но и на себе си.
Устните му се озоваха върху шията й.
— Ти си по-гореща и по-стегната, когато си ядосана — прошепна той. — Когато крещиш обиди по мой адрес, проходът ти ще обгърне по-здраво члена ми, докато той скача като подивял жребец, комуто слагат за пръв път седло върху гърба. Продължавай да беснееш, скъпа, и не след дълго ще те обяздя по най-необуздания начин, който можеш да си представиш.
Постави я върху леглото и Антония започна да се бори неистово. В резултат само се възбуди още повече.
— Не искам да разкъсам прекрасния ти жълт тоалет, затова задръж малко, докато те съблека, а после можеш да си беснееш на воля.
Цялото поведение на Адам говореше колко възбуждаща я намира, затова в крайна сметка младата жена започна да се съмнява дали бе правил любов с херцогиня Девъншир. Неудоволствието й от самата нея нарасна, когато откри, че действително лежи неподвижно, докато той я съблича. Внезапно си спомни какво бе отговорил на въпроса й какво прави, когато някоя жена прояви нежелание. „Просто прибягвам до изкуството на прелъстяването.“ Цялото й тяло отмаля от копнеж. Той щеше да я прелъсти; осъзна, че иска да опита хипнотичното прелъстяване на Леопарда. Щеше да продължи да сипе огън и жупел отгоре му, докато той я убеждаваше, съблазняваше, омайваше и подмамваше да му даде точно онова, което желае.
Разпиля черните й къдрици върху възглавниците.
— Никога не си изглеждала толкова красива, колкото в този момент.
Сексът бе изкуство за Адам Савидж.
— Ласкателството няма да те доведе доникъде — изсъска тя.
— Ласкателството ще ме заведе точно там, където искам да бъда. Тук.
И той обхвана тъмния триъгълник между краката й и пъхна пръста си в нея.