— Щом репутацията ми е толкова важна, защо ме отнесе в леглото си в мига, в който прекрачих прага на дома ти?
— Това е неизбежно, щом си дошла тук сама.
Думите му я нараниха. Реши също да го нарани.
Вдигна рамо и отмести полупрозрачните смарагдови завеси на леглото.
— Щом не желаеш да ми бъдеш повече любовник, тогава ще си намеря друг.
Той се озова в миг до нея и я сграбчи грубо. Младата жена впери поглед в леденосините му очи. Белегът на лицето му го караше да изглежда заплашителен.
— Ще го удавя в собствената му кръв. Аз бях пръв и ще бъда последен! Ти принадлежиш на мен, Тони. Онова, което е мое, не го давам на друг. — Впи устни в нейните и я беляза отново като своя жена. — Можем да бъдем заедно в Идънуд само през почивните дни. Моите слуги пазят тайните ми. Никой в Лондон няма да разбере. Всъщност предпочитам да се прибереш в Лам Хол. Лондон не е подходящо място за една млада дама.
Антония го изгледа невярващо.
— Какво, по дяволите, не му е наред на Лондон?
— Той е помийна яма!
Младата жена присви очи.
— И кой може да знае това по-добре от теб самия? Ти ще затънеш в нея, докато аз стоя затворена вкъщи и по цяла седмица се правя на добро момиче, а после като награда ще ми позволяваш да бъда непослушна през уикендите. Ти си само един проклет лицемер, това си ти! — извика тя. — Нямам намерение да напускам Лондон, докато не натоваря стоката си на „Червеният дракон“.
— „Червеният дракон“ вчера отплава за Цейлон заедно с безценния ти товар.
— Копеле такова! — изруга и вдигна ръка, за да го удари по лицето.
Той я хвана за китката и я изви болезнено. Погледът му се спря върху устата й, след това слезе по-надолу.
— Отново си ядосана. Нарочно ли го правиш, за да ме възбуждаш?
Можеше и сама да види, че действително отново бе готов. Той посегна към нея и в този момент освободената й длан се стовари върху лицето му.
Савидж вдигна ръка.
— Хайде, удари ме! Няма да ти бъде за пръв път.
В този момент на вратата на спалнята се почука лекичко.
— Господин Бейнс е долу, сър. Казва, че тази нощ приливът ще започне рано.
Антония грабна дрехите си. Кипеше от гняв. Той значи заминаваше отново с „Летящият дракон“, за да изнася контрабандно един Господ знае какво.
Адам я наблюдаваше мрачно. Младата жена закопча прелестното жълто манто и взе чадъра.
— Имай предвид, Савидж, само да си отворя устата, и увисваш на въжето!
Леопардът отметна назад глава и смехът му изпълни стаята. Дяволът му беше свидетел — добре я бе научил как да заплашва.
— Ще се видим в Идънуд — заяви твърдо, когато тя се запъти към вратата.
Тони едва не се задави от яд. Слугата изгледа подозрително разрошените й коси. Проклета да е обаче, ако опита да прибере непокорните кичури така, както бе сторила Джорджина. Отметна назад глава.
— Защо не престанеш да се пулиш? — изсъска тя.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ОСМА
„Летящият дракон“ плаваше по познатия си маршрут от устието на река Сома към Сен Валери. Савидж разчете сигналните светлини, които съобщаваха, че в момента пристанището е безопасно. Щом спуснаха мостчето, екипажът започна да разтоварва. Бяха го правили толкова често и вършеха всичко изключително бързо и качествено.
Адам знаеше, че единствено със спокойствие и увереност ще успее да разсее страховете на онези, с които работеше. Парите смениха бързо собствениците си и не след дълго клиперът отново се озова в Ламанша, движейки се с пълна пара към Грейвзенд.
В крайна сметка Антония реши все пак да отиде в Идънуд. Но нямаше да ходи там през уикендите и нямаше да посещава маркиз Блакуотър. Щеше да си побъбри с Джон Бул. Ако някой познаваше миналото на Индиън Савидж, то това със сигурност беше неговият верен приятел и слуга.
Младата жена се усмихна. Джон Бул все още я мислеше за младия лорд Лам. Питаше се как ли щеше да приеме преобразяването й.
Тони изпита чувство на вина, когато съчини пред баба си някаква история, че страда от носталгия по родното си място. Само допреди няколко месеца мразеше лъжците повече от всичко друго. И сега, докато целуваше Роз за довиждане под предлог, че отива в Стоук, тя прибави лъжата към сметката на Адам. Щом излязоха от Лондон, съобщи на Брадшо да кара към Идънуд, а не към Стоук. Почувства се страшно гузна, когато кочияшът примигна и рече, че господин Бърк вече му бил казал да я остави в Идънуд и след това да се връща в Лондон.
Каретата се озова пред великолепния дом на Савидж и Джон Бул се появи начело на цял приветствен комитет от слуги.
— Добре дошли в Идънуд, мемсаб. Негово превъзходителство ме предупреди да ви очаквам. Всичко е готово. Аз съм Джон Бул, иконом на негово превъзходителство.