— Джон Бул, това съм аз, Тони!
Индиецът се поклони официално и кървавочервеният тюрбан почти се допря до коленете му.
— Да, мемсаб. Вие сте лейди Лам, близначката на лорд Лам. Осмелявам се да прибавя, че приликата ви е наистина забележителна!
— Забележителна е, тъй като той съм аз! Просто си събух панталоните и облякох пола.
Джон Бул се обърна величествено към другите слуги и им каза да се прибират.
— Да не би да се опитвате да ми кажете, че лорд Лам е бил скопен?
Младата жена се засмя и взе ръката му в своята.
— Опитвам да ти кажа, че аз съм моя брат Тони.
Той поклати възхитено глава.
— Дегизировката е безупречна. Изглеждате като истинска жена!
Антония се отказа. Стисна дланта му.
— Джон Бул, обожавам те. Надявам се само, че този път няма да се наложи да спя на пода.
— В никакъв случай. Негово превъзходителство нареди да приготвя за лейди Лам стаята в съседство с неговата спалня.
— Сигурна съм, че е така.
Очевидно Савидж бе минавал през Идънуд след завръщането си от Ирландия.
— Значи можете да ползвате стаята на сестра си до нейното пристигане. Честно казано, Тони, бас държа, че тя ще бъде господарката на Идънуд.
Антония подсвирна.
— Индиън Савидж никога не би се обвързал със съпруга.
— О, млади господине, грешите. Негово превъзходителство си търси от доста време съпруга. Нужна му е титулувана дама, която да се превърне във водеща фигура сред висшето общество. Да бъде безупречна домакиня, когато забавлява политическите му приятели. Идънуд е декорът, който създаде за това безценно бижу. Има нужда и от много деца. Възнамерява да създаде династия!
— Джон Бул, ти си истинска златна мина за получаване на информация. Устата ми се напълни със слюнка при мисълта за твоето къри. След като разгледам стаята си, по-точно, стаята на сестра си, ще сляза в кухнята, за да поговорим.
Спалнята бе действително прекрасна. Беше избирала лично абсолютно всичко, с изключение на скъпия копринен индийски килим. Запита се дали Адам Савидж го бе поръчал специално и реши, че точно така бе сторил. Не трябваше никога да допуска грешката да го подценява. Дочу шумолене на коприна и долови екзотичен аромат.
— Киринда, как си?
— Много добре, мемсахиб. Желаете ли да разопаковам багажа ви?
— Не е нужно, освен ако не си любопитна да разгледаш дрехите ми.
— С огромно удоволствие бих разгледала тоалетите ви. Никога няма да мога да си обясня как имахте смелост да носите мъжки дрехи — рече тихо тя.
— Как разбра, че съм жена? — попита Тони.
— По начина, по който гледахте господаря. Аз също го обичам, мемсаб.
Дъхът на Антония секна. Гаден женкар! Завоеванията му бяха цял легион. Е, вече можеше да зачеркне името на Антония Лам от безкрайния си списък.
След като разопаковаха багажа, младата жена слезе в кухнята. Джон Бул я оглеждаше с открито любопитство. След малко накара останалите слуги да излязат от просторното помещение. И се удари по челото.
— Най-после слънцето изгря за мен.
Тони помълча озадачено известно време, после промълви:
— А, загря, искаш да кажеш.
— Загряване, изгряване — каква е разликата?
— В момента ми се изплъзва.
— Проницателността ми подсказва, че ти не си мъж, преоблечен като жена. О, не, не е толкова просто, колкото изглежда.
— Надявам се — промълви едва чуто тя.
— Признай си, през цялото време си била жена.
— Отгатна.
— Никой не може да заблуждава дълго Джон Бул, дори негово превъзходителство.
— Предполагам знаеш за цялата му нелегална дейност?
— А, да. Прекосява Ламанша три пъти седмично. Построи кей тук, на собствената си територия, за „Летящият дракон“. Гръцкият храм там, край реката, всъщност е склад, където реди стоката. Във Франция се подготвя резолюция.
На Антония й призля. Беше отказвала да повярва, че контрабандната дейност на Адам можеше да бъде вредна и дори опасна за хората, но нямаше как повече да се преструва, че не знае. Здравият разум говореше, че незаконните стоки, от които се правеха пари по време на войни и революции, бяха оръжията. Да убиваш хора заради печалбата. Савидж й бе казал, че няма да може да го понесе, и бе напълно прав. Реши да види със собствените си очи какво бе складирано в обширния храм.
Докато наблюдаваше как Джон Бул приготвя вечерята, тя се опита да измъкне от него още информация за господаря му.
— Само ти знаеш срамните тайни от неговото минало.
— А, мемсаб, вършил е неща, очернили душата му. Има нужда от една добра жена, за да го спаси.
И верният тамил я изгледа замислено.