Антония затаи дъх, когато погледът й попадна върху отворения дневник, поставен върху стола, до който стоеше. Савидж го вдигна незабавно.
— Не! Не може да четеш това. То е лично, интимно.
Той го огледа бързо.
— Виждам името си на всяка страница.
— Това са моите мисли за теб. Не можеш да четеш нещо толкова лично. Нямаш право да нахлуваш насила в интимния ми свят!
— Страхуваш се, че ще насиля не само интимния ти свят. Покорно ви моля да седнете, лейди Антония, докато аз се запозная с най-съкровените ви мисли.
Искаше й се да се хвърли върху му и да измъкне дневника от ръцете му, но не смееше. Седна върху елегантния стол и видя с пламнали бузи, как Савидж се отпусна върху другия. Той изпъна напред крака, отмести леденостудения си поглед от нея и започна да чете.
Дневникът бе истинско откровение. Всяка страница започваше с жестоки, очернящи го думи и неизменно завършваше с любовни, почти боготворящи го слова. Онова, което го изуми най-много, бяха злодеянията, които му приписваше. В представата й той беше толкова черен, че Савидж не сдържа усмивката си.
Той беше женкар. Имаше си заложница и си пробиваше път в лондонското общество, като спеше с всички видни дами. И въпреки че според Антония той всеки следобед удостояваше с вниманието на своята мъжественост поне по една видна дама, тя очевидно го обожаваше. Беше лудо влюбена в него и го наричаше с какви ли не имена, задето не й бе предложил брак.
Тони го бе превърнала в романтичен герой, в някакъв тъмен демон, зъл и греховен и въпреки всичко — неустоим. Бедната, очакваше я голямо разочарование.
Остави дневника и пристъпи към младата жена. Тя изписка лекичко, когато я прегърна силно. Викът й му подсказа красноречиво, че това поредно приключение й се нрави. Понесе я към стаята си. Положи я нежно върху огромното легло, после свали ботушите и ризата си. Без да съблича тесните си черни бричове, седна до нея. Прекрасните й зелени очи бяха широко отворени, докато се опитваше да отгатне какво се готвеше да прави с нея този опасен човек. Потрепери, когато ръката му се промъкна дръзко под нощницата й. Младият мъж се задоволи да гали стройните й крака, докато й говореше.
— Тони, знаеш, че съм водил опасен, порочен живот. Не, остави ме да довърша. Ако съдя по дневника, ти си наясно, че аз лъжа, мамя, крада и се занимавам с контрабанда. Нещата, които правя, са отвратителни и неморални. Дейността ми е нелегална, дори престъпна. Нарушавам всички божествени и човешки закони. — Усети я как настръхва. — Знаеш, че съм продажен и користен, но виждам, че това те възбужда.
Ръката му се плъзна нагоре по гладкото й бедро, готова да извърши злата си магия.
— Не! Моля те, не прави това — възкликна Антония и се опита да се измъкне.
— Тони, приятно ми е да бъда гадно копеле, но на теб това ти доставя още по-голямо удоволствие.
Отдели длан от бедрото й и се зае с малките копченца на нощницата.
— Не! Не, не ми доставя! — заяви тя.
— И двамата знаем, че не е така.
Адам се засмя гърлено. Вече бе разкопчал цялата редичка копчета, разтвори батистата и мазолестите му длани обгърнаха шията й.
— Мисълта, че същите ръце, които докосват и най-интимните части на тялото ти, са убивали хора.
Зелените й очи блеснаха от омраза и тревога.
— Савидж, престани с това!
— „Савидж“ — повтори с меден глас той. — Номен ест омен, името е съдбата! Дори само името ми те вълнува. — Смъкна нощницата по раменете й, като се опиваше от нейните гърди. Светлосините му очи я изгаряха като пламъка на свещ. — Белегът на устата ми е толкова зловещ, че те подлудява от желание, когато се докосне до върховете им.
И веднага демонстрира думите си.
От устните на Тони се отрони стон; тя се ужаси от самата себе си.
Дланта му обхвана гръдта й и тя усети как топлината нахлува от неговото тяло в нейното. Устните му се допряха до бузата й и се спряха край ухото й.
— Според мен онова, което те възбужда най-много, е убеждението ти, че съм женкар. Представяш си, че не съм способен да бъда верен на една жена. Мислиш, че съм безпътен, развратен, разюздан…
Антония се разтрепери. Младият мъж усещаше и най-слабия й трепет.
— Винаги е трябвало да бъдеш послушно момиче. Приличаш на девица, както си легнала тук в сладката си бяла нощница. Но когато се озовеш в леглото с мен, можеш да изживееш в действителност фантазиите си за ангела и дявола. Фактът, че съм развратник, ти дава възможност да участваш в безразборните ми връзки. Тъй като имах любовници, ти трябваше да станеш една от тях. Тъй като използвах проститутки, ти искаш да станеш моята проститутка.