— Престани. Трябваше да заколя копелето, вместо да го пращам насам-натам. Както злите, така и добрите дела се връщат и преследват човек.
— Кога отплаваме? Ако не ме вземеш, ще замина с друг кораб!
Тя бе упорита жена, готова да поеме ръкавицата на всяко предизвикателство, което й отправяше животът. И той не желаеше тя да се променя.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВА
— В никакъв случай! — възкликна буйно Роз.
— Достатъчно съм голяма, за да вземам сама решенията си. Заминавам за Цейлон.
— Не съм чувала нищо по-скандално в живота си. Достатъчно бе, че ви видяха да се целувате на стълбите на Уайтхол, сега пък искаш да обиколиш половината свят с него!
— Роз, Адам ми предложи да се омъжа за него.
Погледът на баба й се плъзна по нея, спря се на измачканата рокля, на разрошените коси, на подутите устни.
— Слава Богу, тъй като е ясно, че пристигаш направо от леглото му. — Лейди Рандолф въздъхна; не бе забравила какво означава да си млад и влюбен. — Явно това пътуване се очертава да бъде сватбено? — попита тя, след като се овладя.
— Ами, не — отвърна внучка й, като се изчерви. — Възнамеряваме да се оженим в Цейлон. Адам настоява да поиска разрешение от майка, тъй като ще навърша осемнайсет години след почти цяла година. Той ми е настойник и мисли, че моралът ми е в негови ръце.
— Ами ако си бременна? — Младата жена трепна. — А, изобщо не ти е минало през ума, че може да се появи подобно дребно усложнение, нали? Е, това ще уреди въпроса — тръгвам с теб като твоя придружителка.
— Придружителка? Бабо, не може и дума да става да се подлагаш на подобно изпитание заради мен.
— А, на бабо ли преминахме? Да не би да намекваш, че съм прекалено стара за едно приключение?
— Не, разбира се — отвърна едва чуто Антония.
— Мъж като Савидж няма да се въздържа доброволно, а очевидно на теб също не може да се разчита. При положение, че ти си се разгонила, а той непрекъснато е в това състояние, някой трябва да поеме ролята на дракон. — Роз позвъни. — А, ето ви и вас, господин Бърк. Напоследък ми изглеждате блед и напрегнат. Как мислите ще ви се отрази едно пътуване?
В Идънуд Адам Савидж обсъждаше пътуването със собствената си прислуга.
— Заминавам с клипера, с него ще се придвижваме по-бързо, отколкото с „Червеният дракон“. Оставям вие сами да изберете. Идънуд ще има само полза от твоята здрава десница, но това несъмнено се отнася и за мен самия. Ако желаеш да се върнеш у дома, кажи.
Джон Бул бе обиден.
— Домът е там, където ни тегли сърцето. Моят дом е Англия, ваше превъзходителство.
— Киринда?
Леопардът изгледа предупредително иконома, за да го накара да не се намесва. Лотосов цвят трябваше сама да каже какво мисли. Младата жена сведе ресници.
— Ако Джон Бул остане, аз също ще остана.
— Тогава да смятаме, че сме се договорили — заяви облекчено Савидж.
Идънуд му бе скъп и искаше да го остави в ръцете на хора, на които може да се довери.
Киринда последва безшумно господаря си. Той я усещаше зад гърба си, досети се, че желае да говори насаме с него, затова се запъти към зимната градина. Уханието на жасмин им напомни за „Скокът на леопарда“.
— Сахиб, искам да ви питам нещо.
— Питай каквото искаш — отвърна простичко той.
— В Цейлон ли ще се ожените?
— Да. Ще се оженя за лейди Лам няколко дни след като пристигнем.
Лицето й помръкна и тя направи знак, за да прогони злото.
— Простете, сахиб, но вдовицата няма да ви донесе щастие.
Адам се усмихна, когато разбра за какво става дума.
— Няма да се женя за Ив. Връщам се в Цейлон, за да я уведомя. Избрах Антония.
Тя се усмихна сияещо.
— Джон Бул ми каза, че именно нея бил избрал и той самия за вас. Защо никога не греши този проклетник?
Мургавата й красота бе несравнима.
— Той притежава мъдростта на цели поколения от древна цивилизация. А ти кога ще го избавиш от нещастието му и ще се омъжиш за него?
На бузите й се появиха трапчинки. Това бе другият проклетник, който също никога не грешеше.
— Скоро, сахиб, съвсем скоро.
Устните му се разтегнаха в усмивка, нещо наистина рядко за него.
— Тогава нека напълним Идънуд с бебета.
Когато голямата черна карета спря пред главния вход на Идънуд, Адам слезе да приветства тримата пътници в нея.
Пъргаво бе разтоварена планина от багаж и отнесена право на борда на „Летящия дракон“. Кабините в клипера бяха луксозно обзаведени в чест на тримата посетители. Десетината работници, които бе наел Савидж, вече бяха направили значителни подобрения на кораба.