Не им позволиха дори да стъпят в имението, за да погребат както подобава Антъни. Злият братовчед, който я ужасяваше още повече, тъй като нямаше лице, притежаваше титлата, имението и всичко останало.
Двете с баба й вече нямаха нищо — нито мебели, нито дрехи, не им бе позволил да отнесат дори нещо дребно за спомен. Бяха лишени от абсолютно всичко и ги очакваше единствено приютът за бедни. Кошмарът бе толкова реален, че Антония се събуди от ужас и затрепери под завивките. Кожата на ръцете й бе настръхнала, а краката й бяха толкова студени, сякаш стъпваше боса в дълбок сняг.
ГЛАВА ШЕСТА
Ужасът от съня бе поизбледнял, когато пристигна в „Уотсън и Голдман“, но бе подсилил решимостта й да разбере в какво финансово положение се намира.
Господин Уотсън я покани да седне. Младото момиче, което бе видял в провинцията, му се стори променено.
Макар и в черно, младата лейди Лам бе облечена по последна дума на модата, с вталено манто и широки копринени поли. А елегантната шапчица с черно щраусово перо стоеше чудесно върху напудрената й перука. Само зелените й очи, същите като тези на брат й, доказваха, че това действително бе близначката.
— Господин Уотсън — започна тя, — няма смисъл да проявявам излишна скромност и да говоря със заобикалки. Дойдох да се поинтересувам от финансовото си положение.
Тя притежаваше най-привлекателния дрезгав глас, който бе чувал, и говореше леко провлачено; направо го хипнотизира.
— Финансовото ви положение ли? — попита невярващо адвокатът.
— Когато дойдохте в Стоук, вие говорихте само за нещата на брат ми. А как се отразява смъртта на баща ми върху моето финансово положение, господин Уотсън?
— Скъпа ми лейди Лам, вие нямате никакви финанси. Доскоро бяхте задължение на баща си, сега сте на брат си, а в бъдеще отговорността ще падне върху съпруга ви.
Антония настръхна и очите й изпуснаха зелени искри.
— Ако този съпруг не се появи, ще мога ли да използвам зестрата си, за да се издържам?
— Скъпа лейди Лам, няма да ви бъде трудно да си намерите съпруг, уверявам ви.
Как смееше да й говори така покровителствено?
— Това ме кара да мисля, че вие имате желание да се ожените за мен, господин Уотсън, така ли е?
— Бих имал наистина най-голямо желание, милейди, но вече имам съпруга.
— Съжалявам, господин Уотсън. Обикновено не съм толкова нетактична. Има ли изобщо оставено нещо за мен в завещанието на баща ми?
— Нищо, страхувам се, но зестрата ви естествено е под попечителство, с две думи, на сигурно място.
— Колко е голяма тя? И в случай, че не се омъжа, ще мога ли да използвам парите, за да се издържам? — повтори Антония.
— Нямам право да разкривам това, милейди.
— Кой има това право, сър?
— Ами, вашият настойник, естествено. Баща ви е определил господин Адам Савидж като ваш законен опекун и за всяко нещо ще трябва да искате разрешението му. Както и брат ви.
— Искате да кажете, че онзи непознат човек на другия край на света ще определя какво можем и какво не можем да правим? Това е нелепо! Ще пиша незабавно на майка си, за да й кажа, че това е недопустимо.
— Майка ви не може да промени закона, скъпа. Трябва да оспорите бащиното си завещание, за да промените положението.
— Разбирам — промълви примирено девойката. — Този Савидж може да се намесва в живота ми както намери за добре. Лорд Лам има нужда от пари. Нима наистина ще му се наложи да проси с шапка в ръка от този Савидж?
— Скъпа милейди. Господин Адам Савидж притежава пълна власт над вашите средства, и то до такава степен, че ако пожелае, може да използва парите за себе си.
Е, щом случаят беше такъв, тя пък щеше да изхарчи неговите пари и да види дали това щеше да му хареса! В ума й започна да се оформя дяволски план, свързан с Идънуд.
Когато се върна на Кързън Стрийт, завари баба си в салона заедно с Франсис Джърси.
— Антония, толкова съжалявам, че изпусна този сезон. Голямо приключение е една девойка да започне лова за съпруг още на шестнайсет.
— Мъже! Иска ми се да изпозастрелям повечето от тях — заяви девойката, като свали шапката си.
— Роз, чудесно си я подготвила за навлизането в обществото. Мъжете заслужават да се отнасят към тях като към кучета.
— Как мина балът на херцогиня Девъншир? — попита Розалинд.
— Обичайните зарове, танци, народ, потене и воня. Изкуствените зъби на граф Бристол са направени от египетски кварц. Изглеждат наистина ужасно. Нищо чудно, че носи ветрило.
— Ух — потръпна лейди Рандолф. — Защо не носи новото изобретение от уеджудски порцелан? Как е скъпата ни Джорджина? Трябва да я навестя, преди да си тръгна от Лондон?