— Невъзможно е да я завариш в дома й. Виси по цял ден в новия магазин за джунджурии на Флийт Стрийт, откъдето си купува фалшиви зарове. Дълговете й от комар са по-големи дори от тези на нейния близък приятел, принца, макар благодарение на красотата й все още всички лондонски контета да са в краката й. Те се мъкнат един след друг във въпросния магазин, за да си уреждат срещи с нея.
— А нашата приятелка Селина, графиня Хънтингдън, беше ли на бала на Джорджина? — попита Роз.
Антония знаеше, че и двете никак не харесват Селина, затова застина в очакване на забавно-ехиден отговор.
— Мили Боже, цялата й рокля бе бродирана с плюшен шнур във формата на голяма каменна урна, претъпкана с цветя, с изключение на ръкавите; затова пък имаше две-три урни на шлейфа й. Ако питаш мен, това е по-подходящо за украса на стълбище, отколкото на дамска рокля. Но, скъпа моя, сега има нова страст. И заради това е започнала да фъфли на италиански! — разсмя се Франсис.
— Човек като гледа префинената й деликатност, няма да повярва, че всяка вечер трябва да слага в леглото съпруга си, след като е пресушил три бутилки — добави злобно лейди Рандолф.
— Бедната жена — рече тихо Антония.
— Скъпа, разпознавам неодобрението, когато го чуя — заяви с блеснал поглед лейди Джърси. — Ще трябва да направиш по-остър езика си до следващия сезон. Най-новото хоби сред висшето общество са скандалните клюки.
— Винаги съм го знаела, скъпа — отвърна сухо Розалинд.
След като гостенката си тръгна, Роз изгледа внимателно внучката си и попита:
— Да разбирам ли, че разговорът ти с Уотсън и Голдман е бил неприятен?
— Това, което научих, ме вбеси. Жената е напълно под контрола на своя баща, брат или съпруг, а в моя случай и с допълнителното препятствие, каквото е настойникът. Роз, ще се превърна в такъв трън в крака на този Савидж, че ще се откаже от настойничеството!
— Е, скъпа, тъй като не можеш да сториш нищо преди да е пристигнал в Англия, предлагам да не мислиш за него и да вървим по магазините.
— Не съм можела да сторя нищо ли? — Антония се усмихна. — Само ме наблюдавай!
Не след дълго се озоваха в търговския център. Роз си хареса дълъг метър и половина бастун с подвижна нефритена топка на върха, където можеха да се носят разни послания или емфие.
— Трябва непременно да си го купиш — рече Антония. — Помисли само как ще ти завижда лейди Джърси.
— Той е елегантен, но е доста скъп. Не мога да си го позволя.
— О, Роз, ние няма да плащаме. Сметките ще изпращаме право на „Уотсън и Голдман“. Моят опекун ще се заеме със скучната работа по уреждане на сметките.
Преди да напуснат търговския район, младата жена се бе сдобила с фуста с обръчи от китова кост, ватирана басмена роба, украсена с перли, миризлива топка и ветрило, на което бяха изрисувани картини от любовните авантюри на Юпитер. Не можа да устои също така и на една сламена шапка с вишневи панделки, специално замислена така, че по-скоро да се носи паднала на гърба, отколкото върху главата, и корсаж с подобни панделки. И двете си купиха летни маншони, червени обувки на високи токове и по една нова рокля. Роз си избра небесносиня, особено подходяща за дребната й фигура. Тя бе с ниска талия, с обръчи и малък шлейф.
Антония, която вече имаше шест нови, все още необличани бални рокли, избра тоалет за през деня. Той беше от бледозелен муселин, украсен с миниатюрни виолетки. За брат си купи два чифта от най-модерните панталони, дълги до глезените, с каишка, която трябваше да минава под обувките.
— Трябва да купя две от онези жълти мушами. Те ще ни пазят сухи, когато излизаме с платноходката. Сега ни остават само твоите списания. Мисля, че за днес направихме достатъчно поразии.
Баба и внучка се спогледаха и се усмихнаха.
— Антония, гордея се с теб.
Имаха толкова пакети, че трябваше да наемат два стола-носилки за обратния път до Кързън Стрийт.
Тази нощ Бърнард Лам стоеше на втория ред в „Олимпия“ и наблюдаваше жадно Анджела Браун, която се разхождаше в костюма си на паж, с дълги чорапи и сако с широки поли, които едва прикриваха задните й части. Именно това правеше Анджела толкова вълнуваща. Тя имаше лице на невинно дете, но скромните й по размери костюми и дръзките неща, които правеше с тялото си, навеждаха на мисълта колко палаво бе всъщност това дете. Гласът й бе нежен като на ангел. Още не бе свършила песента си, когато Бърнард се озова зад кулисите.
— Я виж каква котка се е вмъкнала — заяви нахално тя и мина покрай него без да му обърне повече внимание.
Той я хвана за ръката и я уведоми за разкриващите се пред него перспективи.