— Опитай с някоя друга, скъпи, тя може да се хване на тази въдица — отвърна му.
Младежът извади от джоба си обявата за кончината на лорд Лам, която бе изрязал от „Газет“, и й я подаде.
— Братовчед ми Антъни сега е новият лорд Лам, а аз съм евентуалният наследник. Той е само на седемнайсет, няма деца, а мога да ти заявя отговорно, че от него не се очаква да живее дълго.
— Отговорно? И от чие име? — попита Анджела, внезапно заинтригувана.
Бърнард се усмихна хитро.
— От мое име, Ангелско лице.
Младата жена вече бе забелязала, че дрехите му бяха съвсем нови, като се започне от вълненото шалче и се свърши с добре лъснатите високи ботуши. Искаше й се да му вярва, но по природа бе недоверчива.
— Късметът ми се обърна. Вече дори не мога да изгубя на карти, откакто станах наследник на Лам Хол. Ето какво ще ти кажа — изрече той, като я галеше по хубавото задниче, — позволи ми да се приберем заедно тази нощ и утре ще те закарам с новия си файтон, за да видиш сама имението.
Анджела поддържаше връзка с още двама мъже, но те не бяха така пропаднали морално като Бърни. В него се криеше истински негодник и това я възбуждаше. Тя самата нямаше скрупули. В това отношение и двамата си приличаха. Кой знае какво можеха да постигнат заедно, ако обединяха мозъците си, да не говорим за останалите части на туптящата си анатомия.
— Е, добре, вземи ме — изхили се тя.
— Точно това възнамерявам да сторя.
Анджела живееше в стая на третия етаж в сградата, дадена под наем на хората от театъра. Докато не хванеше някой наистина с много пари, тя отговаряше на нуждите й, тъй като съдържаше двете най-важни неща: голямо легло и достатъчно пространство, за да побере огромното количество тоалети.
Тази нощ Бърнард положи специални усилия, за да й достави удоволствие, но на другата вечер нещата щяха да се променят. Щом насочеше алчния си поглед към Лам Хол, в Ангелско лице несъмнено щеше да пламне амбицията и тогава тя щеше да бъде онази, която ще се старае да доставя удоволствие.
А като следваща стъпка щеше да я изкуши с възможността да стане лейди Лам и това щеше да я накара охотно да задоволява и най-перверзните му прищевки. Опитните му ръце галеха прекрасното й задниче, докато я притискаше към възбудения си член. Половината от удоволствието беше в очакването, в предвкусването.
На другата сутрин щяха да се отправят рано за Стоук, тъй като Анджела трябваше да се върне в Лондон за вечерното си представление. Той бе наел файтона за един ден, но успя да я накара да повярва, че е негов. Пътуването по този начин се оказа безкрайно по-приятно, отколкото с тежките шумни дилижанси и Бърнард разбра, че никога повече няма да се придвижва по друг начин.
Минаха бавно покрай Лам Хол — той все пак не се осмеляваше да влезе в алеята посред бял ден. Това обаче не бе достатъчно за младата жена. Не беше изминала целия този път дотук, за да не може да разгледа както трябва всичко.
Без да съзнава, тя се оставяше да бъде манипулирана. Прие предложението на Бърнард да наемат една плоскодънна лодка и да тръгнат по Медуей. И тя се забавляваше, докато спътникът й придържаше с помощта на дълъг прът плавателния съд недалеч от брега. Стигнаха до навеса за лодките в Лам Хол. Оттук вече можеха да видят много добре прекрасната тухлена къща с конюшнята и помещението за каретите под стройните стари брястове. Тревата приличаше на дебел плюшен килим. Лехите и дървените решетки бяха отрупани с глицинии и чайни рози. Анджела въздъхна, когато си представи как седи под чадър с къдрави волани и забавлява приятелите си от театъра на някое организирано от нея градинско парти.
Бърнард затаи дъх, когато видя, че вратата на навеса за колите бе отворена, а каретата я нямаше. С намерението да се похвали, намекна за стореното от него.
Младата жена го изгледа с широко отворени очи.
— Защо, по дяволите, ще се занимаваш с файтона, след като можеш да подредиш скапаната им лодка? На пътя все ще се намери кой да ти дойде на помощ, но ако неприятностите те настигнат насред морето, тогава те чака само един студен, воден гроб.
Младият Лам изпита задоволство от факта, че любимата му бе не по-малко пресметлива от него самия. Дяволските им мозъци действаха в пълен синхрон. Измъкна малък трион и го размаха във въздуха като вълшебна пръчица.
Приближи плоскодънката до платноходката и двамата скочиха в нея. Нямаха представа от този род неща, но затова пък бяха изобретателни и изпълнени с решимост.
Двамата си бяха отишли отдавна, когато Роз и Антония се върнаха от Лондон.
— Надявам се Антъни да е проявил достатъчно съобразителност и да е купил на кредит новите хамути. Така после ще може да представи сметката на „Уотсън и Голдман“. Нямам търпение по-скоро да му дам някой и друг урок за това как да вгорчи живота на един настойник.