Тяхното освобождаване едва не му бе струвало живота. Беше получил десетина прободни рани и носеше и до днес ужасните белези на корема и торса си. Момчето от тамилски произход, което бе наел да готви и чисти за неговия екипаж, го бе върнало към живота с всеотдайните си грижи. Когато Савидж бе предложил да го възнагради богато, то бе отвърнало: „Вземете ме с вас, когато се върнете в Англия.“
Адам беше разбрал, че му бе дарен втори живот, че бе получил втори шанс и си даде дума този път да го изживее както трябва. Купи западналата плантация в Цейлон от един холандец. Внесе каучукови дървета от Бирма и чаени насаждения от Сучонг. И започна да работи по осемнайсет-двайсет часа всеки ден.
Знаеше, че е дошло време да се прибере в родината си, но колко щяха да му липсват топлината и влагата, благовонията в храмовете и подправките, мръсотията и мракът. Една от редките усмивки докосна устните му, докато наблюдаваше за последен път слезлия на водопой леопард. Утре щеше да остави зад гърба си тази омайваща земя и да отпътува за Англия.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Южното английско крайбрежие се къпеше в необичайната лятна жега. Висшето общество изостави Лондон и се насочи към морето в Брайтън.
В Стоук близнаците Лам излизаха за утринната си езда с един час по-рано, за да не изтощават животните в горещината. Антъни учеше сестра си да прескача плетовете като него. Нейната кобила често се сепваше, когато се озовеше пред каменни стени.
— Тони, това не зависи от коня, а от теб — обясни той. — Ти си нерешителна и го предаваш на кобилата. Не мисли за стената или оградата като за бариера. Представи си животното и ездача вече от другата страна. Съвсем лесно е — това е просто трик на ума.
— Тони, нима искаш да кажеш това: ако не мисля, че се справяме с препятствието, няма и да успеем да го направим?
— Точно така! Настроиш ли веднъж съзнанието си за това, значи ще го изпълниш… е, по-точно, конят ще го изпълни. Просто трябва да му покажеш, че му имаш пълно доверие.
Това бе продължило цяла седмица. Антъни бе наложил убийствено темпо и сестра му се бе приспособила към него. А днес за пръв път го надмина, когато прескачаха плета, отделящ парка от градината на Лам Хол. Той идваше непосредствено зад нея, а изпод копитата на животното летяха парченца торф. Близнаците дръпнаха едновременно юздите, като се смееха.
Юношата избърса врата си.
— Дявол да го вземе, потя се като бик.
— Бедният Нептун дори се е запенил — посочи към жребеца му Антония. — Ела, ще ти помогна да го разтриеш.
Докато се движеха бавно към конюшнята, полъхналият ветрец развя дългите тъмни коси на девойката.
— Най-после се появи и вятър. Какво ще кажеш да излезем с платноходката следобед — предложи младежът.
— Добре, Тони. Всъщност защо не кажем на господин Бърк да приготви кошница за пикник? Аз ще сложа един от онези брезентови бричове, дълги до коленете. Прекалено е горещо за пола.
— Прекалено горещо е също така и за перуки. Ще вържа косата си.
— Ще взема жълтите мушами, които купих от Лондон. Ще проверим дали ще ни запазят сухи, както се очаква от тях.
— Дяволски топло е за мушами, но все пак ги вземи — в морето е винаги е малко по-прохладно.
Когато вкараха животните в конюшнята, Антъни рече:
— Аз ще се погрижа за тях, а ти се заеми с храната за пикника.
— Нямам нищо против да се погрижа за коня си — възпротиви се сестра му.
— Това е мъжка работа — отбеляза юношата, — а храната е задължение на жените.
— Това, което казваш, е отвратително, Тони Лам!
Той я изгледа смаяно, без да разбира какво е предизвикало недоволството й.
Антония въздъхна. Брат й никога нямаше да проумее това, дори след милион години.
Когато Розалинд видя внучката си да слиза по стълбите, облечена в нещо, което наподобяваше вълнено трикотажно бельо, и брезентови бричове, тя повдигна едва забележимо вежди.
— Доколкото разбирам, днес излизате с лодката?
— Да, господин Бърк ни приготви кошница за пикник. Нали нямаш нищо против?
— Против ли? Господ отвърна на молитвите ми. — Роз намигна безсрамно. — Майор Джеръми Блънт днес следобед идва да ме види.