— Не беше ли той членът на парламента за Стоук? Откога изпитваш интерес към политиката?
— Откакто видях издутината в панталоните му, скъпа.
— Ние ще отсъстваме в продължение на няколко часа — обеща девойката, докато завързваше черната си коса.
Появи се и Антъни, облечен в абсолютно същите дрехи като сестра си, която му хвърли жълтата мушама. В този момент влезе и икономът с кошницата в ръце.
— Господин Бърк — рече Роз, — не знам как успявате да ги гледате и да останете сериозен.
— Супермодерно е да бъдеш ексцентричен — заяви безгрижно Антония, забелязала развеселения поглед на иконома.
Лейди Рандолф огледа внуците си.
— Малко е да се каже за вас, че сте ексцентрични. Надявам се сър Джеръми да не ви види. Ще помисли, че е изпаднал в делириум или вижда двойно в резултат на джина, с който го почерпих снощи.
Щом се озоваха под навеса за лодките, близнаците се качиха на „Чайка“ и Антония покри кошницата с храната с мушамата. Всеки имаше да изпълнява определени задължения и да проверява определени неща, преди да излязат в открито море.
Антъни извади платната от чувалите, докато сестра му се занимаваше с въжетата. Тя сбърчи чело, тъй като забеляза веднага, че бяха леко объркани.
— Въжетата са заплетени! — възкликна тя.
Брат й имаше пълно доверие в способността й да се справя с всякакви възли, затова заяви:
— Оправи ги по-бързо, а в това време аз ще подготвя кливера.
Юношата обърна едномачтовото корабче с нос срещу вятъра, за да може да привърже грота.
— По дяволите, Тони, защо не си видяла, че системата на грота се е омотала, когато се прибрахме миналата седмица? — попита, изгубил търпение той.
— Знаеш, че винаги оставям всичко в безупречно състояние. Нямам представа как са се заплели и овързали тези въжета.
Двамата се захванаха с възлите, за да вдигнат грота. Вследствие на това не обърнаха почти никакво внимание на вантите и фаловете. Вятърът започваше да се усилва и лодката сякаш се оживи.
Когато Антъни я насочи от устието на Медуей към открито море, вече се усмихваше.
Младежът лавираше умело, променяше курса на „Чайка“, като я обръщаше според посоката на вятъра.
Антония оглеждаше за други кораби, тъй като това бе един от главните плавателни пътища, използвани както от военноморски, така и от търговски кораби. Антъни наместваше непрестанно румпела и „Чайка“ неизменно избягваше вълните.
Близнаците се разположиха близо един до друг в предната част, така че носът да може да се вдигне, и се отправиха скоростно към открито море, носени от духащия в гърба им вятър. Слънцето блестеше над главите им, вятърът играеше с косите им, солените водни капчици разхлаждаха приятно лицата им.
А след това, като надигнаха леко тела по посока на вятъра, за да балансират, отвориха кошницата с храна. Щом се нахраниха, Антония вдигна лице към слънцето. Нищо не можеше да я накара да се чувства така свободна, както когато бе насред морето.
Взря се към хоризонта през полупритворените си очи; наблюдаваше крайбрежната линия. Движеха се твърде бързо, но това не я плашеше. Всеки платноход бе най-сигурен, когато плаваше с оптималната си скорост. Искаше й се да удължи приятния следобед и знаеше, че Антъни чувства същото.
Носеха се така безметежно, когато брат й внезапно вдигна глава и погледна към запад; небето бе започнало да потъмнява.
— Сложи си мушамата, задава се буря.
Още не бе изрекъл думите си и температурата започна да спада рязко. Докато слагаха непромокаемите си наметала, отекна първата гръмотевица. Придвижиха се така, че да се противопоставят на силата на вятъра.
„Чайка“ се бе килнала на една страна, затова двамата се наклониха колкото се може повече в противоположната посока. Близнаците усетиха известен страх при мисълта, че сега щеше да се наложи да се съпротивляват на силата на вятъра, за да не потънат.
Антъни се зае с румпела, за да обърне лодката по посока на вятъра.
— Отпусни грота, но не го връзвай; дръж го в ръце, за да можеш да действаш бързо.
И двамата знаеха, че при такава буря трябва да съберат платната и да ги свалят.
— Основното платно се е оплело, не мога да го помръдна — извика Антония.
Тогава видя мястото, което бе така протрито, че можеше да се счупи всеки момент. Запази ужасяващата новина за себе си. Имаше вероятност и да издържи. Реши да не плаши брат си.
Той от своя страна правеше единственото, което можеше — придържаше лодката колкото се може по посоката на вятъра, за да намали поне малко от убийствената му мощ. Морето край тях се бе покрило с пяна. Грохотът му бе станал оглушителен. Това не пречеше на девойката да чува ударите на сърцето си все по-силно заедно с нарастване на ужаса си. Преглъщаше с усилие.