Къде, за Бога, беше Тони? Опитваше да се убеди, че той най-вероятно се бе качил отново на лодката и сега я търси отчаяно. Водата бе леденостудена и скоро цялото й тяло се вкочани. Не след дълго умът й го последва. Проливният дъжд спря, силният вятър разгони буреносните облаци и светкавиците, а Антония, вкопчена в плаващата греда, се носеше монотонно нагоре-надолу.
Няколко километра по-нататък Антъни беше в същото състояние като сестра си. Лежеше върху носещата се по повърхността кошница от провизиите, която играеше ролята на сал и го отнасяше навътре в морето. Съзнанието му ту се губеше, ту се възвръщаше. В миговете, когато бе способен да разсъждава, чувстваше благодарност, че поне Антония е на борда на „Чайка“ и се носи във вярна посока. В крайна сметка приливът щеше да я изхвърли на брега. За себе си знаеше, че е навлязъл толкова навътре в морето и единственият му шанс бе, ако тръгнат да го спасяват. Подобна вероятност обаче бе нищожна! С настъпването на мрака надеждите му се стопиха заедно с отиващата си светлина и той отново изгуби съзнание.
Всички моряци на търговския кораб бяха излезли на палубата, за да наблюдават стадото китове, отклонили се от пътя си заради бурята. В този момент, мигове преди светлината да се скрие напълно, някой забеляза жълта мушама и нададе предупредителен вик. Бяха нужни смелост, съобразителност и ловкост, но най-накрая един от екипажа успя да придърпа с кука полуживия, изпаднал в безсъзнание младеж. Антъни бе спасен на кораба „Граф Абъргени“, плаващ от Англия за Индия.
Над Лам Хол надвисна смазващо напрежение от мига, в който връхлетя бурята. Оловносивите облаци се зададоха откъм запад и се насочиха към морето. Когато гръмотевицата изтрещя над главите им, Роз се извини пред майора. Не можеше да продължава приятната си среща, да пие чай и да флиртува безсрамно, когато знаеше, че внуците й се намират в открито море.
— Трябва да се кача горе и да видя доколко сериозна е тази буря. От балкона на Антъни се разкрива прекрасна гледка към морето.
Гостът я последва. В стаята завариха господин Бърк, вторачен тревожно в светкавицата, която раздра небето.
— Не се притеснявайте, лейди Рандолф, Антъни е добър моряк, а и двамата са достатъчно разумни, за да се насочат към брега веднага щом видят, че времето се разваля — опита се да я успокои икономът.
Внезапно рукналият дъжд не им позволи да излязат на балкона.
— От години не съм виждала толкова бързо връхлитаща буря — възкликна Розалинд.
— Това е заради непоносимата жега, която ни измъчва вече цяла седмица. Нещо неестествено за Англия — отбеляза майор Блънт.
Само след минути поройният дъжд започна да се изсипва и над морето и Роз възкликна:
— Боже мой, това е истинска буря. Тя ще направи на парчета „Чайка“.
Господин Бърк се опита да я успокои, въпреки че самият той бе страшно разтревожен.
— Готов съм да се хвана на бас, че са успели да стигнат устието на Медуей преди връхлитането на вятъра.
И тримата слязоха долу, за да чакат; надяваха се противно на всякаква логика, че близнаците ще се върнат всеки момент. Вятърът бе изкоренил разцъфтялата пред прозореца на трапезарията дюля. И други дървета в градината бяха повалени.
— Не съм виждал такава буря да връхлита така бързо от един подобен случай в Бискайския залив — заяви майорът.
Икономът го докосна по рамото, за да го предупреди да не тревожи Розалинд. На нея обаче нещо вече й бе подсказало, че трябва да се подготви за неприятности.
Господин Бърк се насочи към вратата.
— Ще сляза до навеса за лодките и ще видя дали вече не са в Бедуей.
— Идвам с теб — заяви тя. — Не мога да стоя и да чакам спокойно.
В навеса нямаше и следа от „Чайка“, затова тръгнаха по брега на реката, който водеше към морето. Времето вече не беше горещо, но бушуващият вятър се бе оттеглил навътре в морето и по крайбрежието беше спокойно. Тримата вървяха по чакълестия бряг и оглеждаха ширналата се пред очите им водна шир. Колкото и да се напрягаха обаче, не можеха да различат нито платна, нито лодка, нито плуващи хора, нито някакви останки.
Майорът взе набързо решение.
— Не виждам смисъл да стоя повече тук, Роз. Сега, след като бурята премина и може отново да се плава, ще направя няколко кръга в морето в оставащите часове до мръкване.
— О, Джеръми, благодаря ти! Все пак не рискувай да плаваш сам.
— Съседът ми е добър моряк, ще придумам стария Кент да дойде да търси с мен. Не се притеснявай, ако с „Чайка“ е станала неприятност, ще я докараме на безопасно място до брега.
— Лейди Рандолф, излезли сте без наметало — смъмри я икономът. — Върнете се вкъщи с майор Блънт. Аз ще продължа нататък. Скоро ще настъпи приливът и дори вятърът да е разкъсал платната на „Чайка“, течението ще я докара насам.