— Чакайте да видим. Оттук свива към Рочестър, после Чатам. Но ако не го хванете преди Чатам, значи никога няма да успейте. Наближи ли веднъж Лондон, кочияшът ще развърти камшика и животните му ша затичат като пощръклели. Няма да видите дори прахта след тях!
Тони не чака повече. Заби пети в хълбоците на Нептун, който се спусна в галоп. Взираше се напрегнато да зърне пощенската кола, но колкото повече се отдалечаваше от Стоук, шансовете й ставаха все по-малки.
Някакъв вътрешен глас й пошепна, че ако наистина иска да замести брат си, трябва да действа като него. А той никога не би се отказал. Непрекъснато пришпорваше коня си. И най-после, далече напред, в покрайнините на Рочестър зърна дилижанса.
В началото кочияшът помисли, че това е грабеж, но когато видя, че младежът няма оръжие, забави неохотно и накрая накара запотените животни да спрат.
Тони сигурно щеше да убеди по-лесно самия дявол да й върне писмото, отколкото преносвача. Той се съгласи едва когато му заяви авторитетно:
— Аз съм лорд Антъни Лам, сър, и ще се погрижа да изгубите незабавно мястото си, ако не ми върнете веднага онова, което ми принадлежи. Вече уволних глупавия лакей, който го е пуснал по погрешка. Информацията, която се съдържа в това писмо, е толкова дискредитираща, че най-вероятно ще се озовете в затвора, ако не ми го предадете.
Мъжът се подчини, като ругаеше тихо:
— К’къв ли скапан шанс има човек срещу проклетата аристокрация? Проклети да са всичките.
Когато кочияшът се покачи отново на капрата и удари с камшика конете, Антония си даде сметка на какво дължеше късмета си — на факта, че я бе помислил за мъж, а не за жена. Притисна писмото към гърдите си и слезе от коня. И тогава, усещайки, че няма сили да се прибере, тя седна край пътя и заплака.
Точно тук я откри и господин Бърк. Лейди Рандолф бе наредила на Брадшо да приготви каретата, с която икономът щеше да отиде да я вземе от Стоук. Когато той научи, че се е отправила към Рочестър, накара кочияша да кара колкото се може по-бързо.
Щом я отнесе във файтона, тя го погледна с дълбока благодарност. На бузите й горяха две трескави петна.
— Как щях да се справя без вас, господин Бърк? Ние сте моят рицар в бляскав шлем!
Бърнард Лам прочете малката обява в „Газет“ и му прималя. Препрочете я още два-три пъти с желанието да открие, че се бе объркал. В крайна сметка не му оставаше друг избор, освен да приеме написаното. Преглеждаше вестника вече три седмици. И най-после сега, черно на бяло, виждаше първото доказателство за злополуката. Онова, за което се бе надявал, молил и планирал, се бе случило. Но за него то нямаше смисъл. Боже всемогъщи, ако това, което пишеше тук, бе вярно, значи се бе удавила близначката, а не този, който трябваше.
Младежът стовари юмрук върху масата толкова силно, че единият й крак се счупи. Започна да го рита, докато го направи на парчета — имаше нужда да излее върху нещо яда си. Колкото повече мислеше върху случилото се, толкова по-противоречиви чувства го обхващаха. Замисълът му бе успял и той се поздравяваше за находчивостта си, но същевременно започваше да го обхваща страх. Братовчед му, лорд Антъни, вероятно бе разбрал, че въжетата и кормилото бяха умишлено повредени и ако се започнеше разследване на злополуката, подозренията веднага щяха да паднат върху онзи, който щеше да спечели най-много.
Реши засега да стои по-надалеч. Единият от близнаците бе отстранен. Ако прекалено скоро се случеше нещо лошо и с другия, надали някой щеше да повярва, че е било случайно. Щеше да изчака нужното време със съзнанието, че е способен и да убие, когато се наложи.
Споменът за посещението в Стоук го наведе на приятни мисли. От няколко дена не бе посещавал Анджела. Започна да си подсвирква, докато слагаше новите ръкавици от молескин и вземаше бастуна със сабята.
Анджела Браун все още спеше, когато той отключи и влезе в апартамента й. Театърът не затваряше преди полунощ, а след това тя трябваше да свали сценичния си грим и да подреди всичките костюми, които бе сменяла по време на представлението, така че обикновено се прибираше след един през нощта.
Анджела имаше дяволски късмет, че не бе довела някого със себе си, помисли Бърнард. В противен случай щеше да посреже тук-там пухкавите й бели бедра. Отметна завивките и я боцна лекичко с върха на бастуна. Тя измърмори нещо в знак на протест, после изведнъж се събуди и седна рязко.
— Да гориш в адския огън дано! На какво си играеш?
— Адски огън, а? Подходящо наказание за една убийца, какво ще кажеш?
— За какво, по дяволите, говориш, Бърни?
— Скоро може да се запознаеш лично с дявола, Ангелско лице. — Отново я бодна. — Случило се е сериозно нещастие с платноходката. Единият от близнаците се е удавил.