И той размаха вестника под носа й, но не й го даде, за да прочете съобщението.
Очите й светнаха.
— Не ми казвай, че ти си новият лорд Лам? — извика и скочи от леглото, за да се хвърли в обятията му.
Младежът хвана ръцете й и я събори върху леглото, след това я зашлеви с опакото на дланта си.
— Не, глупава кучка такава! Ти уби близнака, който не трябваше!
Лицето й се изкриви от ужас.
— Момичето? Не бях аз, свиньо, ами ти!
Впери очи в бастуна със сабята, докато той бавно измъкна острието от ножницата му.
И Бърнард започна да си играе с нея. Проби нощницата й, разряза я и докосна студената стомана до вътрешната страна на коленете й.
— Разтвори се за мен, Ангеле.
Дишаше тежко; усещаше, че членът му се бе втвърдил като мрамор. Властта действаше толкова възбуждащо. По-силно от наркотик.
Младата жена разтвори бавно крака, като го наблюдаваше внимателно. Изпита огромно облекчение, когато видя как оставя оръжието си и започва да се съблича. Миг след това извика от ужас, тъй като той отново взе бастуна и се запъти към нея. Членът му стърчеше като копие. Тя разбра, че той си прави гадни шегички с нея, като я кара да се пита кое от двете ще напъха в нея.
Когато острият край се доближи до тялото й, Анджела затвори очи и прехапа устни, за да сподави вика си. Олекна й, щом усети в себе си гладката повърхност на мъжествения му издатък. Когато отвори очи обаче, видя, че той всъщност бе обърнал бастуна и бе вкарал дръжката му в нея.
Внезапно проумя, че онова, което всъщност искаше от нея, бе да я види уплашена, унизена. Не се наложи да преувеличава ужаса, който изпитваше в ръцете на този красив млад садист. Даде нужната за усещането му за мощ храна, като започна да го умолява и да раболепничи.
Когато „Газет“ пристигна в Лам Хол, Тони и Роз се почувстваха обезсърчени. Не искаха Уотсън и Голдман да мислят, че Антония е мъртва, нито пък обществото да разбере; в противен случай не виждаха как девойката ще може да заеме мястото си в него.
Посъветваха се с господин Бърк и в крайна сметка тримата заедно съчиниха приемлива история, която трябваше да бъде изпратена незабавно в „Газет“. Тони написа лично съобщението:
„Лейди Антония Лам бе спасена, след като бе паднала зад борда на своята лодка. Следващите няколко седмици тя ще прекара в Бат, за да се възстанови от преживяното. «Газет» иска да се извини за неприятностите, причинени на семейство Лам, заради погрешната информация, която представи във вчерашния си брой.“
ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА
През дългото пътуване на „Червеният дракон“ Джон Бул и Киринда страдаха от морска болест. Икономът все пак понасяше пътуването много по-леко от младата жена. Тя прекара по-голямата част от него на койката, изпълнена със съжаление, че господарят не я бе оставил да изгори върху погребалната клада на съпруга й.
Адам Савидж навестяваше често кабината й, притеснен от състоянието й. Успокояваше го мисълта, че за нея се грижи Джон Бул и от собствен опит знаеше, че никой не би могъл да свърши тази работа по-добре от него. Когато наближиха Ламанша обаче, развълнуваното море се оказа прекалено и за двама им и изведнъж Савидж се озова в ролята на медицинска сестра.
Младият мъж влезе в кабината на своя камериер, и изрече:
— Цял живот си чакал този момент. Намираме се в Ламанша. Не можеш да не излезеш на палубата, за да приветстваш избраната от теб земя, Джон Бул?
Джон Бул изпъшка тихо.
— Както се чувствам, нищо чудно да се наложи да ме пренесете и дори да ме положите в английската земя.
— Хапни малко сухар и пийни от това вино — даде нареждания Савидж, докато събираше изцапаните чаршафи. И побърза да добави, преди икономът да успее да се противопостави срещу пиенето на алкохол. — Киринда прояви достатъчно смелост и здрав разум, за да си пийне от виното и това веднага й помогна.
Джон Бул не можеше да се посрами, като позволи на Киринда да бъде по-добър моряк от него самия. Трябваше да стъпи без чужда помощ на английска земя, дори това да бе последното, което щеше да направи в живота си.
Мракът бе започнал да се спуска, когато „Червеният дракон“ пусна котва в пристанището в Лондон. Адам най-после отново щеше да стъпи на родна земя. Бяха изминали дванайсет години, откакто бе отплавал от същите тези докове, но водата край кораба изглеждаше и миришеше по същия начин.
Щом спуснаха мостчето, той премина пръв по него. Трябваше да наеме карета, която да го отведе до някой лондонски хотел, макар да изгаряше от желание да се разходи по улиците на познатия стар град. Обаче не се поддаде на изкушението. Някога бе заминал само с дрехите на гърба си. Положението му сега бе коренно различно. Богатството носеше със себе си задължения и отговорности.