Когато брат й Тони прочетеше съобщението за смъртта му, тя трябваше да бъде достатъчно силна и за двамата!
ГЛАВА ВТОРА
В Лондон, в тясното си ергенско жилище в Сохо, Бърнард Лам с радост прочете съобщението за кончината на чичо си. До тази сутрин перспективите за бъдещето му изглеждаха много мрачни.
За една година беше прахосал парите на баща си. Къщата на Клеъри Стрийт отдавна бе продадена, а той бе затънал в дългове и дори от няколко месеца не бе плащал наема за този мръсен апартамент на Тотнъм Корт Роуд.
Съобщението в „Газет“ обаче го бе изпълнило с надежда. Присви очи и даде воля на въображението си. Не трябваше да се издигне чак толкова високо, за да се види в ролята на барон-земевладелец. Сега, след като чичо му Ръсел Лам бе предал Богу дух, само братовчед му Антъни стоеше между него и титлата.
Младежът се изсмя на глас, тъй като си представи забавна картина. Анджела, сладката малка актриса, която се готвеше да го зареже, сега можеше да бъде примамена отново. Около него щеше да се понесе ароматът на пари, които скоро щяха да бъдат негови, и това щеше да привлече представителките на нежния пол. Парите означаваха власт. И той щеше да се наслаждава на тази власт и да я използва спрямо артистката с ангелско лице.
Нейното поведение също се определяше единствено от личните й интереси. Достатъчно бе да загатне за разкриващите се пред него перспективи, за да я върне в леглото си. А обещанията му щяха да я превърнат в сладострастен ангел. С каква наслада само щеше да я накаже за безразличието й през последните месеци! С какво задоволство щеше да я наблюдава как играе малките си еротични сценки, за да спечели отново благоразположението му.
Бърнард реши, че е крайно време да отиде в Стоук, за да огледа Лам Хол. Облиза нетърпеливо устни.
Денят, в който реши да поднесе своите съболезнования в Лам Хол, бе същият, в който близнаците се отправиха към Грейвзенд.
Господин Бърк съобщи на лейди Рандолф, че някой си Бърнард Лам я очаква в библиотеката. След кратко съвещание двамата решиха, че това може да е само синът на покойния Робърт Лам, за когото Ивлин бе сгодена, преди да пристане на Ръсел.
Розалинд, дребна, хубава жена, която прикриваше възрастта си така успешно, както и проницателността си, влезе в библиотеката, съпроводена от шумоленето на черните си копринени поли. Завари младия Лам да оглежда стаята. Той побърза да се представи и изказа своите съболезнования.
Бързо го прецени. Бърнард Лам бе облечен по последна мода, имаше изискани маниери и красиво лице. Бе на възрастта на Антъни, но изглеждаше прекалено светски. Роз можеше да го определи само с една дума. Лешояд.
Усмихна му се ослепително и заяви с леден глас:
— Ще предам съболезнованията ви на лорд Лам. Той е в най-дълбок траур и не приема посетители.
Икономът влезе в библиотеката, но за изненада на госта не предложи обичайните вино и вафли. Вместо това лейди Рандолф каза:
— Господин Бърк, бихте ли придружили младежа до вратата.
Бърнард Лам пламна от унижение и моментално се закле да си отмъсти. Старата пачавра мислеше, че го е отпратила; никой обаче не можеше да го отпрати така лесно и един ден тя също щеше да се убеди в това. А когато всичко това станеше негово, той с удоволствие щеше да изхвърли вещите й на пътя.
Близнаците нямаха представа къде строеше къщата си Адам Савидж. Съвсем скоро обаче откриха, че всички в Грейвзенд знаеха къде се намира Идънуд. Имението включваше хиляда залесени акра от другата страна на града. Неговата северна граница бе река Темза.
На обширна поляна се издигаше триетажна къща в неокласически стил и, както се стори на Антония, най-красивата, която бе виждала. Навсякъде се движеха работници; дърводелци, зидари и бояджии се трудеха под ръководството на някакъв човек, който държеше в ръцете си нещо подобно на план.
Близнаците слязоха от конете и девойката се запъти към непознатия, докато брат й завързваше животните.
— Извинявайте, че ви прекъсваме. Разбрах, че тази къща строял господин Савидж от Цейлон. Той е нашият настойник и ние естествено сме любопитни. Имате ли нещо против да поразгледаме.
Мъжът се усмихна на красивата посетителка.
— Ни най-малко — отвърна и се вгледа открито в младежа, който бе нейно копие и който се приближи към тях.
— Тази голяма сграда ли е конюшнята? — попита недоверчиво той.
Човекът кимна.
— Бъдете мой гост.
Антъни се отправи натам, а сестра му рече:
— Колко невъзпитано от моя страна. Аз съм Антония, а това е моят близнак, лорд Антъни Лам.