— Вие сте изключително смела. Това качество ме възхищава особено много.
— Благодаря ви, господин Савидж. Лорд Лам обаче понесе толкова тежко загубата, че все още страни от всички. Връзката между близнаците е по-силна, отколкото между останалите братя и сестри и се опасявам, че ще измине доста време, преди Антъни да се върне към нормалния си начин на живот. Той моли днес да не го безпокоим.
— Лейди Рандолф, по всичко личи, че той вече е обезпокоен. Това увеличава още повече нетърпението ми да се срещна с него.
— Мислите ли, че е разумно, господин Савидж? — попита Роз с надеждата, че ще успее да го възпре.
Надеждите й обаче се оказаха напразни.
— Да, мисля. По мое мнение той е бил лишен доста години от силното бащино ръководство. Не е редно да го оставяме сам в мъката му. Това място е толкова изолирано, че може никога да не успее да се пребори с тъгата. Нещо или някой трябва да запълнят празнотата. Мисля, че аз бих могъл да направя това. Трябва да му се създадат занимания, които да го отвличат от случилото се, не сте ли съгласна?
Това не беше въпрос. Погледът му бе толкова директен, че почти я хипнотизираше. Беше й невъзможно да откаже каквото и да било на този мъж.
Когато чу почукването на вратата си, Антония реши, че това е господин Бърк.
— Влез — извика тя.
Миг по-късно очите й се разшириха при вида на мургавия човек, който влезе в стаята. Никога досега не бе срещала подобно на него човешко същество. Първо, той бе по-едър и по-висок от другите мъже и изпълваше рамката на вратата със силното си тяло и широки рамене. Косата му бе черна като гарваново крило и гъста. От мургавото му лице я гледаха пронизващи сини очи.
Белегът, който разсичаше лицето му от носа до горната устна, в никакъв случай не го загрозяваше. Нещо повече, придаваше му особена, фатална привлекателност. Той сякаш идваше от друг свят. Приличаше на някое божество, току-що слязло от Олимп.
Савидж си бе създал някаква представа за Антъни Лам, но тя бе забравена моментално. Високото, слабо момче, което скочи уплашено при появата му, бе лишено от всякаква мъжественост; то изглеждаше доста по-младо за седемнайсетте си години. Адам изпита дълбоко разочарование.
— Тони? Аз съм Адам… Адам Савидж. Много съжалявам за загубата, която си понесъл. — Видя, че замечтаните очи на момчето се насълзиха. — Знам колко близък си бил с твоята близначка, но ако сестра ти можеше да те види сега, тя щеше буйно да се възпротиви срещу начина, по който се погубваш. Аз съм прям човек, така че ще бъда откровен с теб. Научих, че смъртта е част от живота и трябва да бъде приета като такава. Има много начини, по които можеш да постъпиш в твоето положение, някои от тях градивни, а други — разрушителни. Моят съвет е да проявиш смелост. Когато мислиш за твоята близначка, спомни си за щастливите мигове, които сте имали заедно. И вземи решение да изживееш напълно живота си. Сега на теб се пада задачата да живееш за двама, не мислиш ли?
Антония беше вбесена. Как се осмеляваше този човек да влиза неканен и да дава нареждания? Лесно му беше на него. Близнакът й беше мъртъв и сега тя трябваше да продължава да живее. Сълзите намокриха дългите й тъмни ресници и ги превърнаха в копия, когато го погледна право в леденосините очи. Реши, че това е най-студеното, най-бездушното човешко същество, което е срещала. Е, щом откровеността му допадаше, щеше да му достави това удоволствие.
— Бях подготвен да те мразя — заяви безцеремонно девойката, — но омразата ми е нещо толкова чуждо. Оказа се, че не мога да направя подобно нещо. — Пъхна ръце в джобовете на панталоните си. — Вместо това ще трябва да се огранича с ненавист.
— О, непременно се опитай да ме намразиш. Това е толкова силна, типично човешка емоция, тя ще те направи по-силен — заяви язвително Адам.
„Божичко, прекалено е красив“ — помисли си ядосано младият мъж. Тони Лам бе чудесен пример за несправедливостта на живота. Разглезеният младеж не само бе роден с привилегии и титла, ами боговете го бяха дарили и с изключителна красота. Адам изпита угризения на съвестта при тези недостойни мисли. Въздъхна тежко.
— Нека се опитаме да се понасяме един друг.
— Ще ми бъдат нужни значителни усилия. Както виждам, вие сте напълно безчувствен към моята мъка — заяви Тони.
— Мислите, че мъката не ми е позната, така ли? — попита с леко подигравателен тон младият мъж.
— Не знам какво очаквате от мен.
— Очаквам да понесете загубата си като мъж.
Думите му накараха Антония да се засрами от сълзите си. Изчерви се при мисълта, че бе допуснала настойникът им да види мнимия лорд Лам облян в сълзи.