Докато наблюдаваше красивото лице пред себе си, Адам се ужаси от женствения му вид. За пръв път изпита гняв към покойния си приятел. Защо не бе взел своя син със себе си? Бяха го оставили в компанията само на сестра му и баба му. Бяха го лишили напълно от мъжки модел на подражание. Решимостта на Савидж се затвърди. За Бога, щеше да направи мъж от него!
Тони не бе писала на майка си. Продължаваше да се надява, че Антъни ще се появи, и освен това нито тя, нито Роз желаеха да пишат черно на бяло за скалъпената от тях измама.
Адам Савидж взе един стол и протегна върху него дългите си крака. Тони бе седнала на края на бюрото. Изучава известно време върха на обувката си, след което вдигна очи към своя посетител.
— Не съм писал на майка ми и не възнамерявам да го сторя. — Целта на тези думи бе Савидж да подразбере, че той също не трябва да разкрива случилото се. — Тя е на другия край на света. Защо да й разбивам сърцето?
— Това е много благородно чувство, но не можеш да я предпазваш безкрайно от истината. Ив рано или късно ще разбере.
— В такъв случай предпочитам това да стане късно, отколкото рано — заяви безцеремонно Антония.
— Решението си е твое. Аз ще го уважа.
— Благодаря, господин Савидж.
— Моля те, наричай ме Адам. — Вдигна книгата, която бе паднала на пода при неговата поява. — Какво четеш?
Видя, че това бе романът на Самуел Ричардсън „Памела, или възнаградената добродетел“.
Тони се изчерви леко.
— Това е историята на една млада слугиня, която се противопоставя на господарския син и в крайна сметка той се оженва за нея.
Младият мъж рязко се изсмя; звукът приличаше много на лай.
— Опитай „Приключенията на Джоузеф Андрю“ на Хенри Филдинг. Тя е пародия на същата тази книга, в която един добродетелен лакей не се поддава на домогванията на своята господарка. Това е едно весело приключение, което се развива сред кръчми и в близост до нощни гърнета!
Думите му не я шокираха, макар да си даваше сметка, че би трябвало. Вместо това си отбеляза наум, че трябва да намери тази книга.
Адам реши, че Тони очевидно се нуждае от стабилно образование. Светът навън щеше да погълне този невинен юноша, ако не го вземеше под крилото си и не му предадеше поне известна доза от своя светски опит. Боже, бе готов да се обзаложи, че Тони Лам все още е девствен!
— Казах на господин Уотсън да удвои сумата, която ти се отпуска. Честно казано, не знам как си успявал да се справиш с подаянието, което получаваше досега.
Думите му я изумиха. Беше си мислила, че ще има финансови затруднения, при положение, че средствата й се отпускаха от някакъв настойник. Мили Боже, ако вече се бе свързал с адвокатите, те трябва да му бяха представили сметките за роклите и другите дрехи и накити.
— Похарчих последните пари миналото тримесечие за покупката на нови хамути за конете. Страхувам се, че с моите пари не бих могъл да платя за нещата, от които се нуждаеха сестра ми и баба ми. Сега, след като сте им казали да ми дават повече, ще успея да посрещна техните сметки.
Савидж махна с ръка.
— Погрижил съм се вече за всичко, в това число и за разходите по фермите. Бих искал да навестя чифлиците на арендаторите. Ако се налага да се направят някои подобрения, мисля, че трябва да се захванеш с тази работа. Много по-евтино излиза да се поддържа постоянно в добро състояние собствеността.
Девойката се надяваше, че поне можеха да продължат да бъдат откровени един с друг.
— Нямам кой знае какъв опит по финансовите въпроси, господин Савидж…
Адам бръкна в джоба си и извади кутия с пури. Реши да предложи една и на своя повереник. Беше му ясно, че юношата не е пушил до този момент, но сега имаше прекрасната възможност да направи първия си опит, без да рискува да се изложи на публично място.
Тони, изумена, поклати глава.
— Никога… — Погледите им се срещнаха и забеляза, че се бе усмихнал леко. — Никога не съм пушил индийски тютюн, само турски.
— Все някога трябва да бъде първият път, Тони.
Девойката почувства странна топлина в тялото си. Думите му прозвучаха доста интимно и в тях се съдържаше дълбок недоизказан смисъл. Антония пое пурата с привидна увереност и зачака гостът да й я запали.
Той от своя страна не й даде никакви указания. Като действаше умишлено бавно, отхапа запечатания край и след това махна парчето тютюнев лист с палеца и показалеца. Запали клечка кибрит и я постави под единия край на пурата, докато дърпаше от другата й страна. Накрая присви устни и издуха облак син ухаещ дим.
Тони си пое дълбоко дъх и опита, докато запали, да държи пурата неподвижно. Тя потрепна едва забележимо, когато девойката присви устни, за да дръпне навътре. Изведнъж й се стори, че езикът й е изгорен, и замря. Но тъй като забеляза, че пурата може да изгасне всеки момент, тя дръпна отново и устата й се изпълни с дим. За малко да го глътне, но осъзна, че това би било голяма грешка, и побърза да го издуха. Нямаше желание да среща погледа на своя настойник. Внезапно за нея бе станало страшно важно да заслужи възхищението му.