— Покажи ми фермите — предложи Адам и се изправи.
Определено склонността му да командва не й се нравеше. Очевидно смяташе, че е неспособна да се справи със задълженията си, за него тя бе почти безполезна. В момента се чувстваше точно такава.
— Добре — съгласи се неохотно със съзнанието, че трябва да крие чувствата си, преди да се е опозорила окончателно. — Кажи на Брадшо да оседлае Нептун за мен; ще се срещнем в конюшнята.
В мига, в който Адам Савидж затвори вратата след себе си, девойката се облегна на нея и затвори очи. Дявол да го вземе този човек! Той сякаш бе изпратен нарочно, за да я измъчва. Нещо в неговата личност засягаше гордостта й.
Взе камшика на Антъни и заслиза много предпазливо по стълбите.
Забеляза тревогата, изписана върху лицето на Роз. Господин Бърк стоеше във вестибюла край главния вход. Също изглеждаше притеснен. Тони нищо не каза, само кръстоса пръсти, за да покаже, че засега всичко върви добре. Ако Съдбата беше благосклонна, щеше да се справи до края.
Пред конюшнята стояха Нептун и красивият арабски жребец на Савидж.
Настойникът й и Брадшо разговаряха съсредоточено, но за оседлаването на нейния кон не бе сторено нищо. Щом я видя да се приближава, Адам вдигна едно седло, подаде й го и продължи да говори с коняря. Стана й ясно какво искаше да й каже. Според него един седемнайсетгодишен младеж трябваше да оседлава сам коня си.
Девойката изпъшка безмълвно. Адам Савидж определено бе най-мъжествената личност, която бе срещала. От него се излъчваше сила. Можеше да накара да се подкосят коленете на всяко момиче. Ако беше Антония, тя щеше да погледне към здравите му мускули, ресниците й щяха да потрепнат и после, затаила дъх, да наблюдава как оседлава животното вместо нея. Като Антъни не й оставаше друго, освен да се пребори сама с проклетите хамути. Изпълнена с недоволство, Тони възседна Нептун и без да чака, се насочи към парка.
Настойникът й я догони вече в полето.
— От Цейлон ли докара арабския жребец?
— Да. Имам два, но търся още. Чул ли си дали някъде наоколо се продават прилични коне?
Девойката поклати глава и отвърна лаконично:
— Не и от класата на този тук.
Как само я подразни. Знаеше прекрасно, че арабските коне струваха цяло състояние!
Когато стигнаха първата ферма, привързаха жребците и продължиха пеш. Савидж обръщаше повече внимание на животните и техните помещения, отколкото на малката фермерска къща. Тони го представи на Джо Брадли и новодошлият му зададе няколко въпроса.
— Ще можете ли да се справите с повече добитък, ако ви го достави лорд Лам?
Изслуша отговора на чифликчията и даде своите предложения. Забеляза двете момичета, които гледаха към неговия повереник, като си шепнеха нещо и хихикаха. Пълното безразличие на младежа го разтревожи. Едната от девойките събра достатъчно смелост, за да поздрави Антъни и да му хвърли определено подканящ поглед.
— Мери — промълви Тони, — бягай оттук, имаме работа.
Адам повдигна вежда. Доколкото си спомняше, седемнайсетгодишните юноши обикновено се ръководеха от онова между краката.
След като огледаха и втората ферма и тръгнаха обратно към Лам Хол, Савидж рече:
— Ако тези двама фермери си сътрудничеха, като единият съсредоточи усилията си върху отглеждането на определени растения, а другият — върху добитъка, щяха да се радват на много по-голяма продукция. Синът на Хари Симпсън изглежда амбициозен. Още догодина биха могли да удвоят своите добиви. Другият чифликчия, Брадли, има само дъщери, но ако си наеме платен помощник, в крайна сметка ще има по-висока печалба. Човек трябва да даде пари, за да спечели пари.
Тони слушаше и макар и неохотно, не можеше да не признае правотата и мъдростта на думите му. За онзи, който разполагаше с неограничени възможности, бе съвсем естествено да мисли в широки мащаби.
— Не всички имат пари колкото теб — заяви.
Савидж погледна младежа; струваше му се доста по-разглезен. Роден в дантели, той нямаше представа какво значи къртовски труд, глад и отговорност. Адам пусна юздите и показа покритите си с мазоли загорели ръце.
— Всичко, което имам, съм постигнал с тях. Не съм роден сред привилегии.