— Добър вечер, ваше превъзходителство, добър вечер, милорд. От години чакам да дойда във вашата прекрасна земя. За мен е голяма чест да се запозная с английски лорд.
Тюрбанът му се докосна до коленете.
— О, моля ви, Джон Бул, не ми се покланяйте. Аз ви се покланям. Вие сте много по-съвършен от мен.
— Съвършен ли? — повтори учуден тамилът.
Савидж наблюдаваше внимателно повереника си, за да разбере дали това не бе проява на снизхождение. Тони очевидно бе съвсем искрен.
— Родният ви език не може да е английският, но сте го овладели безупречно.
Джон Бул засия.
— А съпругата ви е една от най-прекрасните жени, които съм виждал.
Икономът се намръщи.
Адам се изсмя.
— Наблюденията ти и в двата случая са доста неточни.
Без да обръща внимание на забележката на господаря си, Джон Бул отбеляза:
— Не ви очаквахме, ваше превъзходителство. Храната, която съм приготвил, е подходяща за вас, но не и за лорда. Освен това нямаме достатъчно легла.
— Боже, Джон Бул, с Тони не се притесняваме за храната и леглата. Ще спим на пода. Ще се отнасяме към него като към член на семейството. Къде е Джефри Слоун?
— Секретарят ви има много работа с документите. Горе в библиотеката е. Не искам да го очерням пред вас, ваше превъзходителство, но съм длъжен да ви уведомя, че плаща на всички търговци толкова, колкото поискат.
— Благодаря ти за информацията, Джон Бул. Тони, чувствай се като у дома. Налага се да поговоря със Слоун, а след това идва ред на голямата обиколка.
— Трябва да простите на господаря. Той никак не обича формалностите. Аз обаче познавам майка ви и мисля, че мемсахиб ще се възмути, ако разбере за предложението на Леопарда да спите на пода.
— Не съм виждал майка си повече от десет години? Как изглежда тя? — попита, изпълнена с копнеж Антония.
— А, много, много красива. Като някоя английска кралица.
Девойката се усмихна. Очевидно Джон Бул не беше виждал кралицата. Думите му обаче я убедиха, че легендарната красота на майка й бе реалност.
— Защо го наричате Леопард?
— Така го наричат всички в Цейлон. Плантацията му пък се казва „Скокът на леопарда“.
— О, това е наистина прекрасно! Ще ми разкажете ли за това, Джон?
— Ще се опитам, милорд. За мен обаче вашата страна е по-прекрасна.
— Ще разменим информация. На Кързън Стрийт имам няколко книги, които ще ви доставят удоволствие.
Икономът завъртя очи.
— О, там направих много лошо впечатление. Нарекох вашата госпожа Хог „жената-прасе“.
Тони се разсмя от сърце.
— Сега, като стана дума, си давам сметка, че тя действително има не само свински черти, ами и маниери. Хората понякога приличат на имената си, какъвто е случаят с Лотосов цвят. Съжалявам, че я взех за ваша съпруга.
— Лотосът е най-обикновена водна лилия — заяви пренебрежително той. — Тя е личната прислужница на господаря.
Антония се изчерви от своята наивност. Екзотичното същество беше наложница на Адам Савидж! Изпита необяснима ревност. Погледът й се насочи към елегантното стълбище. На него видя още един, който приличаше на името си.
Докато Савидж слизаше, тя осъзна защо го бяха нарекли Леопард. Внезапно се смути и инстинктивно се обърна към Джон Бул.
— Предлагам ви приятелството си.
— О, милорд, нямате представа колко безстойностно е за мен то!
— Иска да каже „безценно“ — додаде тихо Адам, изпълнен с благодарност, че младият Лам бе толкова толерантен и непредубеден.
Тони се изсмя без задръжки.
— Никога не съм си давал сметка колко смешен е английският език.
— Все още не се е стъмнило напълно, така че можем да хвърли един поглед наоколо. Предлагам да отложим обиколката на къщата за през деня. Не искам да пропусна нито един детайл.
Савидж я поведе към градината, където се редуваха грижливо поддържани алеи и лехи с цветя. Вървяха по осеяна с маргаритки трева. Минаха покрай естествено създадена стена от тисови дървета, през която бе прокарана пътека.
— Великолепно е — промълви Адам. — Как само ми липсваха тези дървета.
— Но в една плантация сигурно няма нищо друго, освен дървета.
— Не ме разбра правилно. В Индия и Цейлон има прекрасни дървета. Имах предвид, че ми липсваха английските дървета.
Когато излязоха от другата страна на тисовата горичка, пред тях се ширна малко езеро, в чиито води плуваха два черни лебеда. Антония затаи дъх, поразена от тази красота.
— Цейлон толкова ли е прекрасен?
— Прекрасен е по своя екзотичен, див начин.
Мракът започна да се спуска. Тъмносиньото небе и черните дървета се отразяваха в езерото, в настъпилата тишина се чуваха крясъците на жабите, а от по-далеч, зад гъстия парк, се носеше шумът на река Темза. Внезапно над водата се дочу крясъкът на нощна чапла и двамата вдигнаха едновременно глави, опитвайки да я открият.