Красивата цейлонка й предложи да избере измежду два, един от друг по-красиви халата. Единият бе от черна коприна и избродиран със златни дракони, другият пък от платно, изтъкано като че ли от нещо, наподобяващо сплитката на фино въже. Тони избра втория. Той беше прекалено голям, но тя подгъна ръкавите. Робата се допираше до пода. Изкъпа се сама за възможно най-кратко време.
Храната беше великолепна. Джон Бул им сервира агнешко с къри върху ухаещ на шафран ориз. Имаше някакви странни плодове и зеленчуци и прекалено сладки бонбони, които сякаш бяха направени от бадеми, фурми и кокос, оваляни в мед. Чаят беше невероятно ароматен, с вкус на портокал.
— Не си спомням кога за последен път съм се хранил с такава наслада — заяви в края на вечерята Антония, с което предизвика радостната усмивка на иконома.
— Налей ни две брендита — нареди Савидж.
Беше облечен с черния халат на златни дракони. Той стигаше едва до коленете му и разкриваше мускулестите му прасци и загорелите голи стъпала, които й подействаха по-смущаващо, отколкото бе предполагала.
Джон Бул й подаде чашата и тя я пое без колебание. Докато сервираше на Адам, тамилът рече:
— Сега, след като вече сме в Англия, не е подходящо да спите на пода, ваше превъзходителство.
— Прав си, Джон Бул, но искам сам да избера леглото си. То трябва да бъде като част от човека. Предназначено е за спане и за любене. Ще го споделям със съпругата си. Децата ми ще бъдат зачевани и може би дори раждани в него. То трябва да бъде приятно за окото, удобно за тялото и достатъчно голямо, за да дава простор на движенията. Затова сега, ако обичаш, направи си труда да постелиш два индийски килима в моята спалня.
Докато икономът се покланяше ниско, Антония бе обхваната от паника. Той очакваше двамата да спят заедно в господарската спалня!
Савидж излезе на терасата и се подпря на каменния й парапет. Тони го имитира и постави чашата с брендито до себе си. Младият мъж извади златната табакера от джоба на копринения си халат и й предложи една тънка пура.
— Би било полезно да ми дадеш някаква информация за господстващите в момента нрави в Лондон. Само че ти си бил лишен от всякакви контакти с обществото, така че ще трябва да учим заедно.
Равномерният глас просто изговаряше фактите. Как можеше да се засяга от нередните неща, които й казваше? Тони никога не бе срещала човек като Адам Савидж и въпреки това, въпреки това… двамата пушеха и отпиваха бренди като стари приятели, сякаш цял живот го бяха правили.
— Мислех, че алкохолът е забранен в Индия — отбеляза тя.
Загледа се в синята спирала на дима, която се издигна нагоре. Гласът му достигна до ушите й, богат и мек като кадифе.
— На Изток не са преставали да използват дори за момент алкохола и другите опияняващи средства. За любителя на удоволствия те подчертават приятното прекарване на времето. Индийските мистици, от друга страна, използват опиатите, за да отварят широко вратите към съзнанието. Наргилетата служат за пушене на тютюн с хашиш. Смята се, че те увеличават чувствеността до луда сексуалност. Източната поезия и песни са пълни с паралели между любовната лудост и главозамайването от опиянението. В кутийки от слонова кост, украсени с макове, хората държат наркотиците си.
Темата на разговора бе забранена, не би трябвало да го слуша. Но как иначе щеше да научи, ако не отвореше първо ушите, а след това и разума си?
— Ти опитвал ли си наркотици?
— Да, за нещастие.
Отговорът му я шокира, но съжалението в гласа му не й убягна.
— Дори аз знам, че опиумът е ужасно зло.
Постара се да не звучи осъдително, но не успя.
— Стана ми по-леко при мисълта, че знаеш това. Все пак опитай да бъдеш обективен. Всичко под небето е едновременно и добро, и лошо. Използван в медицината, опиатът е истински Божи дар. Не бих искал да си представя дори, че може да се наложи да ми отрежат крака без него.
Тони изхвърли пурата си през парапета.
— Аз пък изобщо не бих искал да си представям, че може да ми отрежат крака!
Засмяха се. Адам Савидж стана и се протегна. След това влязоха отново в къщата, потънали в собствените си мисли.
За Тони този човек беше истински извор на информация, подобен на учител или родител, но нещата, които научаваше от него, не бяха от онези, за които би говорил един родител или учител.
Влязоха в просторната спалня и Антония беше принудена да се върне към действителността. Как, за Бога, щеше да спи на пода? Беше напълно сигурна, че настойникът й беше предложил това, за да кали разглезения лорд Лам. Беше благодарна, че не запали свещи.