Адам остави арабския си жребец в Идънуд, тъй като в Лондон имаше друг. Тони обаче нямаше кон на Кързън Стрийт и затова оседла Нептун. В това време настойникът й впрягаше дорестите коне в каретата.
— Завържи го зад файтона, искам да пътуваме заедно — нареди Савидж.
— Защо? — попита предпазливо девойката.
— Управлявал ли си някога досега карета? — отвърна на въпроса й с въпрос той.
— Не — отговори едва чуто Тони.
— Тогава след малко ще започне първият ти урок.
Младата жена вдигна рамене. Винаги бе мислила, че може да се справи с всичко, което правеше нейният близнак. Наблюдаваше настойника си в продължение на около половин час. Когато й предаде юздите, Адам реши да не дава наставления, а да види как ще се справи сам младият Лам.
Увереността й нарастваше с всяка следваща минута. А когато наближиха Лондон, вече се движеха доста бързо. Видя, че отпред пътят извива, и опъна юздите, за да възпре конете. Чистокръвните животни бяха набрали инерция и тя се усъмни, че ще има достатъчно сили да ги възпре.
Савидж й подаде нехайно кожени кочияшки ръкавици.
— Опитай с тях.
Тони ги навлече припряно и стисна здраво юздите, заби пети в пода и опъна с цялото си тяло. Конете забавиха съвсем малко. Каретата се наклони заплашително. Животните взеха завоя и отново увеличиха скоростта. Изненада се, че младият мъж не грабна юздите от ръцете й и не я обсипа с ругатни. Погледна към него крадешком и с учудване констатира, че бе затворил очи и бе облегнал назад глава. Какъв глупак беше само! Та тя можеше да ги пребие!
Най-накрая започна да се отпуска и тогава забеляза, че конете станаха много по-послушни. Изпитваше силно желание да наруши спокойствието му. Струваше си дори да признае истината за пола си, само и само да го разтърси с нещо.
През първите два дни от престоя им в Лондон Тони почти не се виждаше с настойника си и тя употреби това време, за да попълни мъжкия си гардероб. Купи си бастун и няколко чифта обувки с високи токове, с език и тока. Въпреки че мъжката мода ставаше все по-крещяща, Антония не се водеше по нея, тъй като й се струваше, че е прекалено женствена. Снабди се също така с черни копринени вратовръзки и помоли търговеца да й покаже как да прави сложните възли.
Купи си нова перука, пудра и тривърха шапка, както и палто с медни копчета и военна кройка. Тъй като придобивките бяха много, се наложи да наеме стол-носилка до Кързън Стрийт, където Фентън й помогна да ги разопакова и да ги подреди в гардероба на Антъни.
В гърлото на Антония заседна буца, когато видя градските дрехи на брат си. Погали с любов сатенените къси бричове и брокатените фракове; знаеше, че ще се чувства съвсем близо до него всеки път, когато сложеше дрехите му. Помоли Фентън да й донесе храната горе и заспа с книгата за скандалните приключения на Том Джоунс от господин Филдинг.
На следващия ден Адам пожела повереникът му да го придружи. Посетиха няколко магазина и работилници за мебели. Първата им спирка бе в една къща на „Сейнт Мартин Лейн“, собственост на Томас Чипъндейл. Много от произведенията там бяха в китайски стил, но те не бяха по вкуса на Савидж. Не му допадаше и прекалено орнаментираният стил рококо. Освен изложените мостри имаше и каталог с други образци, от които можеше да избере.
Савидж попита своя повереник дали предпочита облицовани с кожа или с платнени ленти столове за трапезарията в Идънуд.
Девойката прехапа нерешително устна. Кожената облицовка бе по-семпла, по-мъжествена; все пак накрая се реши да каже истината.
— Лично аз предпочитам с лентите. Стилът е френски и изключително елегантен. Лентите се преплитат и правят такива красиви извивки, че се съмнявам да намериш някъде по света нещо, което да може да се сравнява с това.
Младият мъж послуша съвета й. Трапезарията щеше да бъде дело на Чипъндейл. Поръча двайсет и четири стола и овална шестметрова маса в комплект с бюфети и полукръгли маси за сервиране.
Покупката не им отне много време. Савидж беше решителен човек и знаеше кое е красиво и кое — грозно. Тони откри, че вкусовете им доста си приличат. Когато минаваха покрай изложените легла, двамата едновременно направиха гримаса при вида на един лакиран креват във формата на пагода.
След като напуснаха „Сейнт Мартин Лейн“, младият мъж попита повереника си, дали би искал да отидат на „Минсинг Лейн“, която бе в същия район като Ийст Индия Къмпани. Когато се озоваха в Ийстчийп обаче, се наложи да си пробиват с труд път сред тълпата, която следваше запътилата се към Тайбърн каруца.
Заедно с другите лондончани те се вторачиха в йоркширския разбойник, който разменяше по някоя и друга дума с присъстващите по пътя към бесилката. Той стоеше в каруцата до собствения си ковчег с китка в ръка и се покланяше на онези, които му предлагаха алкохол за кураж.