— Разбира се, че знам. Роз казва, че дори женените мъже си имали любовници.
— Любовниците струват скъпо и това може да се окаже не по силите на всеки, особено на младеж като теб. Затова съществуват публични домове или бордеи, където на съдържателката, мадам, се плаща за някое от момичетата за час, вечер или цяла нощ. Парите се дават за извършването на сексуалната услуга. В публичните домове за висшата класа момичетата обикновено са хубави, изключително изобретателни, когато става дума как да доставят удоволствие на един мъж. И най-важното — трябва да бъдат здрави, за да не се заразиш от сифилис. В Лондон се предлага секс за всички вкусове и джобове.
— Разбирам — промълви Тони.
Бузите й горяха, но темата я привличаше силно.
— Жените, които опитаха да се продадат преди малко, са улични проститутки. Не ти препоръчвам да прибягваш до техните услуги.
— Знам много добре какво представляват уличниците, Савидж. Край „Чеъринг Крос“ те са повече от бълхите по гърба на бездомно куче. Нямах представа само за греховните домове.
Младият мъж се усмихна на свенливия термин.
— Англичаните са толкова лицемерни, когато стане дума за секс.
— Сравнени с жителите на Индия и Цейлон ли? — заинтересува се Антония.
— Сравнени с когото и да било. Във Франция например ги наричат „къщи на радостта“.
Фактът, че настойникът й бе толкова добре запознат с подобни места, я подразни.
— Не мога да разбера кое е толкова привлекателно. Момичетата са необразовани, съвсем обикновени и единствената им цел е да спечелят пари. Всеки сезон толкова прекрасни, фини млади дами правят своя дебют в обществото.
— Привлекателността е лесно обяснима. Чукането на дебютантка е против обществения кодекс. За тях е бракът.
— Това става заради двойния стандарт на обществото. Жените не могат да контролират своята съдба. Те нямат пари, нямат власт, преминават от ръцете на баща си в ръцете на съпруга, ако имат достатъчно късмет да хванат едно толкова трудно за улавяне същество.
Тони осъзна внезапно, че говори като жена, и прехапа език.
— Моите наблюдения показват, че съпрузите не се ползват с особено голям авторитет — отбеляза сухо Адам. — Омъжи ли се една жена, тя се превръща в чудесна плячка за чукачите.
— Но това е скандално! Само един негодник би преследвал омъжена дама.
Савидж погледна своя повереник и отговори искрено:
— Съществуват доста зажаднели за секс съпруги и обикновено преследвачи са именно те. Изненадан съм, че не си бил прелъстен от някоя матрона или майка на твой приятел. — Младият мъж продължаваше да я наблюдава внимателно. — Ти май се движиш с наочници, глух и сляп за изкушенията край пътя ти.
Тони допи бирата си и заяви цинично:
— Сега, след като свали пердето от очите ми, очаквам да бъда въвлечен във вихъра на светския живот.
— Да се надяваме. Между другото, утре сме канени на вечеря в Девъншир Хаус. Може би и на двамата ще ни излезе късметът.
ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА
Когато Тони слезе за закуска на следващата сутрин, Адам Савидж вече бе излязъл. По обяд се появи лакей със съобщение, че настойникът на лорд Лам се е преместил в градската си къща на Халф-мун Стрийт, която се намираше от другата страна на Шепърд Маркит, съвсем близо до Грийн Парк.
Докато Фентън предаваше багажа на младия мъж на неговия лакей, Антония съжали, че не е преровила вещите му. Той беше такава загадка, че тя изгаряше от желание да научи колкото се може повече за него. Сега обаче бе прекалено късно.
Слугата тъкмо бе излязъл, когато пристигнаха Роз и господин Бърк. Девойката им се зарадва страшно много; по някакъв начин те успяха да й вдъхнат увереност. Щяха да й дадат съвет как да общува у херцог и херцогиня Девъншир.
След дълго обсъждане бе решено Тони да носи тъмносините, дълги до коленете, атлазени бричове с бели копринени чорапи и наскоро купените обувки с токи и високи токове.
— Върховете на проклетата яка са толкова високи, че ще ме бодат по ушите — оплака се девойката, докато господин Бърк, впечатлен от ругатните й, търпеливо превръщаше шалчето й във водопад.
Бялата жилетка се закопчаваше на гърдите и ги сплескваше, а новата бяла перука покриваше тъмните й коси.
Баба й я огледа критично.
— Имаш нужда от кутия за емфие, скъпа.
— Не, предпочитам пурите пред емфието — отвърна нехайно тя.
Пудрата още не бе изтупана от раменете й, когато на вратата почука лакей, за да съобщи, че каретата на Адам Савидж очаква лорд Лам. Тъй като настойникът й не понасяше баналните разговори, Тони не отвори уста по пътя към Девъншир Хаус.