Затворена в тъмния файтон, седнала съвсем близо до младия мъж, девойката даде воля на въображението си. Вместо в мъжки бричове и перука си се представи в прекрасен женствен кринолин, който подчертаваше тънката й талия и стегнатите й гърди. Щеше да бъде достатъчно дръзка да се гримира и щеше да сложи поне две предизвикателни изкуствени черни бенки. Може би щеше да разположи едната върху скулата си, за да привлече вниманието към големите си зелени очи и друга в ъгълчето на устата си, за да го подкани да я целуне. Още по-дръзко беше да постави една на извивката на гърдата си, за да привлече погледа му към корсажа си. Всички тези мисли я накараха да се изчерви.
— Купил съм ти нещо.
Дълбокият мъжки глас я накара да потръпне. Савидж пъхна в ръцете й някакъв сребърен предмет, който моментално я превърна отново в Антъни.
— Кутия за пури; колко мило — рече едва чуто Тони.
— Пълна е с моя, приготвян специално по поръчка, вид. Ако предпочиташ някаква по-лека смес, иди в магазина за тютюн на „Бърлингтън Аркейд“ и му поръчай каквото желаеш.
Не след дълго пристигнаха и настойникът й даде имената на двама им на иконома, който ги обяви важно и тържествено.
Индиан Савидж не носеше перука. Ризата му беше безупречна, но прекалено строга в своята простота. Носеше предимно черно. Единствената му отстъпка пред модата бяха черните атлазени бричове, дълги до коленете. Дори чорапите му бяха от черна коприна.
Гостите се бяха струпали около млад мъж и жена. Антония завидя на красивата бледозелена тюлена рокля на красивото момиче. Тя бе изключително оживена, родена кокетка и флиртуваше дръзко с ветрилото си, а напудрените й къдрици подскачаха върху прекалено разголените й рамене. Мъжът до нея бе не по-малко впечатляващ. Той носеше бели панталони до коленете, сакото му бе осеяно със сини пайети, а на раменете имаше еполети от златни ширити. Макар да носеше напудрена перука, бе ясно, че красавецът е русокос, а държанието му бе типично за хусар. В този момент той се обърна да каже нещо на човека до себе си. Тони забеляза бляскавата диамантена звезда на гърдите му и едва не подскочи, тъй като разбра, че това е Уелският принц.
— Очевидно тази вечер ще присъстват и кралски особи — произнесе зад нея Савидж.
Девойката се обърна към него и забеляза саркастичните пламъчета в леденостудените му очи.
В следващия миг към тях се приближи херцог Девъншир и поздрави настойника й с приятелска фамилиарност.
— Извинявам се, че Джорджина не е до мен, за да приветства гостите, но негово височество има навика да я обсебва.
— Вашата херцогиня е много красива — похвали го Савидж и на Антония й се прииска да му издере очите.
— Млада е — отвърна с извинителен тон Девъншир. — Всеки от нас живее свой живот. Страхувам се, че приятелите й от Карлтън Хаус ме отегчават до сълзи.
„Значи това е скандалната Джорджина, херцогиня Девъншир — помисли си Тони. — Тя притежава най-вълнуващия салон сред кралското обкръжение, а очевидно е по-голяма от мен само с няколко години.“
Савидж и Девъншир заприказваха почти веднага за политика. Девойката наблюдаваше как присъстващите насочват погледите си от Уелския принц към нейния настойник. Той привличаше вниманието като магнит.
Не след дълго обявиха, че вечерята е сервирана и тя забеляза как жените се надпреварват коя да застане по-близо до наскоро завърналия се от Изток богаташ. Херцогът настани Адам отдясно до себе си и лейди Изабела Сефтън избута лорд Лам встрани, за да може да седне на стола от другата страна на Савидж. Антония пожела наум всички до една да вървят в ада и се придвижи към срещуположния край на масата, където царуваше красивата Джорджина.
Тя замига с дългите си ресници към Тони.
— Сварвате ме неподготвена, сър.
— Лорд Антъни Лам, ваша светлост.
Тя я тупна игриво с ветрилото си.
— Моите приятели ме наричат Джорджи.
— А мен — Тони.
— А, сещам се вече. Вашите родители живееха в Цейлон. Вие току-що наследихте титлата си.
Девойката осъзна, че въпреки лекомисленото си държание нейната домакиня бе доста хитра. Всички стояха прави край масата и Антония се сети, че чакат негово кралско височество да седне пръв.
— Мога ли да ви представя негово кралско височество Уелския принц? Джордж, това е Тони Лам.
Антония се поклони церемониално.
Най-накрая принц Джордж реши да седне и това даде сигнал за невероятно скърцане на столове. Тони изчака учтиво с намерението да седне на онова място, което остане свободно, но негово височество я хвана за ръката.