— Седнете до мен. Кажете, кой, по дяволите, е черният гигант, с когото пристигнахте?
— Казва се Адам Савидж, ваше височество. Току-що се върна от Цейлон.
— Приятел ли ви е?
— Всъщност ми е настойник, ваше височество.
— Какъв късметлия! Всеки се връща от Индия, след като е натрупал несметни богатства. Можете да бръкнете в неговия джоб, когато вашите се изпразнят. По дяволите! Извинявай, скъпа Джорджи, но всички имат откъде да вземат, само аз — не. Ето Джорджи да речем си има Девъншир, който всекидневно я спасява от дълговете й. А знаете ли, че когато ми пробутаха Карлтън Хаус, тя бе същинска развалина? Бях принуден да изхарча цяло състояние, за да я оправя, и точно когато стана годна за обитаване, страхувам се, че ще трябва да отложа мебелирането и декорациите поради липса на пари. Наех Холанд да ми построи Мърин Пъвилиън в Брайтън. В момента там работят сто и петдесет работници, тъй като искам да бъде готов до идното лято. Истински позор е, че аз, Уелският принц, трябва да прибягвам до услугите на лихвари. — Приведе се и сподели: — Затънал съм в дългове и не виждам никакви изгледи да се разплатя, преди кралят да умре.
— Джордж, скъпи, след вечеря ще поиграя малко на фаро с теб. Това би трябвало да ти подобри настроението.
— Аз губя винаги. Трябва да поддържам репутацията си.
Граф Есекс, вечен оптимист дори в най-отчайващи ситуации, се обади:
— Може би ще спечелите следващата седмица в Нюмаркит, ваше височество.
Джордж поклати тъжно глава.
— Натрупал съм невъобразими дългове заради покупката на чистокръвните коне. Сега дори не мога да си позволя да залагам на тях. Невероятно какво количество могат да изядат тези животни! — Обърна се отново към Тони: — Елате с нас в Нюмаркит идната седмица, ще си прекараме страхотно. Вземете и вашата любовница, ще бъде добре дошла.
Бузите на Антония пламнаха. Принцът забеляза веднага.
— Скъпи мой, не се притеснявайте заради Джорджина, не можем да я шокираме. Тя знае за всичките ни слабости, докато на нас са ни известни само половината от нейните.
Всички се разсмяха на остроумието му.
— Вашият настойник не ви държи прекалено изкъсо, нали?
— Не, ваше височество. Между другото, той се интересува много от коне. Мисля, че търси да си купи. Какво ще кажете да ви представя един на друг?
— За Бога, би било чудесно. Винаги се радвам да се запозная с човек, от когото още не съм вземал на заем.
Последва нов смях.
В края на вечерята, когато дамите наставаха, за да оставят господата на чаша порто или бренди, вече бе погълнато невероятно количество храна и напитки. Тони остана учтиво с мъжете, като наблюдаваше оттеглянето на представителките на нежния пол. „Сега — помисли си с тръпка на очакване тя — пред мен се предоставя възможност, каквато се удава веднъж в живота.“ Тя бе една от малкото жени на света, която можеше да разбере какво правеха и говореха мъжете. И едва не падна от изумление. Онова, което последва незабавно, бе блъсканица към шкафовете с нощни гърнета.
Очите й се разшириха, когато повече от десетина мъже бръкнаха в атлазените си бричове, извадиха екипировката си оттам и се облекчиха с доволно ръмжене.
— Не ми се беше пикало толкова много от последния път, когато бях в Парламента — отбеляза Шеридан.
— Това е, защото пиеш прекалено много, Шери. Аз никога не започвам с вишновката, докато дамите не напуснат масата.
Девойката попиваше всичко край себе си. И така научи, че интимните мъжки части се различават не само по формите и размерите си, ами и по цвета. Вече знаеше точно как изглежда и кралският пенис. Той бе доста голям, с розова глава и се подаваше от гнездо златисти къдрици.
Антония взе брендито, което й предложи лакеят, и избра пура от новата си сребърна кутия. Знаеше, че бузите й пламтят, и се надяваше отчаяно димът да прикрие смущението и слисването й.
През следващите няколко минути разговорът не достигаше до съзнанието й; в това време чашите се пълнеха и изпразваха със замайваща скорост. Сега, след като дамите се бяха оттеглили, езикът на мъжете бе доста груб, изпъстрен с псувни.
Лорд Сефтън се приближи до принца, поклони се и заговори съвсем непринудено:
— Открих името на дамата, която съпругата ми бе поканила на театър преди два дни, ваше височество.
— Сефтън, вечно ще ти бъда задължен. Кажи си цената и ми разкрий името й.
— Трябва да ви предупредя, че тя не е от лесните, ваше височество, а уважавана вдовица.
— Сефтън, та как щеше да бъде в ложата на Изабела в „Ковънт Гардън“, ако беше развратница. Само един поглед ми бе достатъчен, за да разбера, че няма да вдигне полите си, докато не бъдат зачетени всички условности.