Сефтън кимна, видимо доволен.
— Името й е Мария, ваше височество. Изабела ми каза, че покойният й съпруг Томас Фицхърбърт й оставил съвсем малко пари и градска къща на Парк Стрийт.
— Мария Фицхърбърт — произнесе с благоговение името й принцът. После се обърна към Есекс, който бе играл ролята на посредник при предишната му сексуална връзка. — Искам да знам всичко, което може да се научи за тази дама. Красотата й ме омая. Тя имаше най-прекрасните златни коси, които не беше напудрила.
Шери, който вече си бе пийнал, се обърна към Тони:
— Да върви по дяволите косата й. Великолепните й цици го омаяха. Негово височество си пада по циците, знаете ли?
Антония, чиято глава също се бе замаяла от вишновката, каза:
— Обича гърдите, така ли?
— Колкото по-големи — толкова по-добре. Подозирам, че са го отбили прекалено рано. Кралицата има петнайсет деца, нали знаете, пръква ги като кученца.
Девойката примигна притеснено. Знаеше, че принцът може да чуе всяка дума на Шери. Вместо да се обиди обаче, той шеговито намигна на Тони.
— Шери не си пада по гърдите. Попитай го коя част предпочита.
— Котенцата — обяви Шеридан. — Обичам ги малки и стегнати.
Тя не бе сигурна, че има предвид онова, за което си мислеше. Но, Боже всемогъщи, коя друга част от женското тяло би могла да се нарече така?
Вдигна поглед, когато херцог Девъншир се приближи към Уелския принц.
— Ваше височество, Джорджина ще побеснее, ако не се присъединим скоро към дамите.
— С удоволствие, Девъншир.
Когато Джордж се изправи, вратите към големия салон бяха отворени. Тони огледа трапезарията за Адам Савидж и видя, че той бе потънал в разговор с нейния приятел Джон Уайът. Мили Боже, трябваше да внимава, когато се озоват лице в лице. Ако някой можеше да познае в нейно лице Антония, това бе талантливият архитект.
Чу музика и се запъти към балната зала. Загледа се с възхищение в изрисувания таван, но когато сведе очи, видя, че около нея се бяха събрали три дами. В погледа им прочете покана; очевидно очакваха лорд Лам да им партнира за танците. Девойката разтърка крака си и промърмори:
— Вчера паднах — крантата ме хвърли.
Отмина нататък с вдървена походка и се приюти в стаята на картоиграчите.
Взе чаша вино от сребърния поднос и реши, че може да научи някои неща, като наблюдава играчите. Джорджина я извика незабавно.
— Тони, елате да държите банката за фарото; Шери само хитрува.
С увереност, породена от изпитото вино, седна пред покритата със зелено сукно маса срещу принца и неговия завеждащ конюшните и започна да наблюдава как кутията пуска картите за фаро една по една. Направи й впечатление, че на играта не се обръщаше особено внимание; това обясняваше защо херцогиня Девъншир губеше вечно.
Уелският принц поглеждаше към Джорджина, като се питаше дали да се осмели да поиска помощта й за връзката с Мария Фицхърбърт. Херцогинята бе най-близката му и най-интимна приятелка. Тя знаеше много негови тайни.
Когато я бе видял за пръв път, бе поразен. Тя бе миниатюрно създание, с най-красивото лице в Англия. Напомняше му котенце. Бяха се срещнали в доста труден момент от живота му. Той избираше всичките си любовници от сцената и последната му връзка, онази с „Пердита“ Робинсън, бе завършила трагично.
Беше наивен млад глупак и й изпращаше любовни писма, изпъстрени със споделените помежду им интимни мигове, кълнеше се във вечна вярност. Когато връзката им приключи, Пердита заплаши да публикува въпросните писма. Наложи му се да плати цяло състояние, за да си ги върне. Най-лошото от всичко обаче бе, че чувствата му бяха съвсем искрени. Алчната малка актриса се бе възползвала по най-безобразен начин от това.
Когато видя Джорджина, младият мъж се закле никога повече да не погледне актриса, а да избира любовниците си измежду дамите. Ухажва я упорито и в крайна сметка я спечели. Срещите им бяха истинско фиаско.
Двамата бяха изключително нежни един към друг, докосваха се, целуваха се и се наричаха с галени имена.
— Котенце, имаш такъв изискан вкус за дрехи. Изгарям от желание да видя какво имаш под тях.
— Писанчо, какво лошо момче си само. Не може да очакваш да сваля роклята си.
— Разбира се, че не, котенце. Аз ще го направя вместо теб. Ела и седни в скута на тати.
Джорджина се бе подчинила охотно, щастлива, че наследникът на короната щеше да я дари с честта да опита мъжествеността му. Тя помнеше как бе разкопчал всички миниатюрни копченца, докато седеше на коленете, му и му пречеше, като обсипваше със закачливи целувчици лицето му. Кралският скиптър в панталоните му, като че ли щеше да се пръсне всеки момент, докато се извиваше в скута му.