Господин Бърк отвори вратата и Савидж я побутна напред.
— Добре се е подредил, страхувам се.
Верният иконом я придърпа вътре и затвори вратата, а Антония измърмори през стиснатите си зъби:
— Донесете кофа.
ГЛАВА СЕДЕМНАЙСЕТА
Как, по дяволите, се бе озовала в тази ситуация и какво правеше в „Джентълмен Джил“? Очевидно последната лудост на контетата бе боксът, тъй като негово кралско височество Уелският принц се бе пристрастил към този спорт.
Боксовият ринг даваше възможност на представителите на аристокрацията да се съблекат до кръста, да сложат ръкавици и да изиграят няколко рунда с професионални боксьори. Съвсем малко имаха смелостта да опитат; останалите бяха зрители. И, разбира се, това осигуряваше още едно развлечение, където можеха да се залагат солидни суми:
Тони стоеше прегърбена, измъчвана от ужасен махмурлук. Повдигаше й се от миризмата на мъжка пот.
Принц Джордж склони на увещанията на Шери и Едмънд Бърк и реши да ощастливи близките си приятели с демонстрация на своята храброст. Помогнаха му да се съблече, така че да остане само по белите си панталони.
Принцът направи достойна за похвала демонстрация със своя треньор Анджело, който на няколко пъти падна на коляно, поразен от удара на негово височество. Всички бяха наясно, че инструкторът можеше да го зашемети без усилия, но аплодираха куража на кралската персона.
Подканиха други също да застанат на ринга, но нямаше желаещи. Савидж побутна крака на своя повереник от пейката, където го беше качил.
— Хайде, момче, нека да видим от какво си направен.
Тони не можеше да повярва на ушите си. За миг я обзе ужас. В никакъв случай не можеше да се разголи до кръста, а последното, което желаеше, бе някой недодялан треньор да разкраси лицето й. Тя се намръщи.
— Тази сутрин съм по-муден дори от плужек.
Леденосините очи на настойника й се изпълниха с презрение.
— Искаш да кажеш, че не ти стиска да изгубиш.
В този момент Тони го мразеше. Гневът й беше толкова силен, искаше й се да издере изпълнените му с подигравка очи; знаеше обаче, че трябва да се сдържа, тъй като към тях бяха насочени доста погледи. Побутна шапката на главата си и заяви провлечено:
— Целуни ме по задника, Савидж. Щом си падаш толкова по скапания спорт, нека пък ние да видим ти от какво си направен.
Всички присъстващи се ентусиазираха толкова при това предложение, че лично негово височество го помоли да не им отказва. Младият мъж се съблече неохотно по бричове. Щом видя тръпнещите по широката му гръд здрави мускули, Анджело реши да не смекчава ударите си. А след като изпита поразяващия ефект на дългите му ръце, се отказа и от намерението си да следва правилата на маркиз Куинсбъри.
Внезапно Тони с интерес започна да следи двубоя. Кой знае как Савидж съумяваше да предугади движенията на своя противник. Когато успееше да го изненада, боксьорът неизменно го удряше безмилостно и винаги под кръста. Адам искаше да играе джентълменски, но всичко си имаше граници. Когато усети изгарящата болка от поредното кроше в бъбреците, задръжките му се изпариха. И процеди през стиснати зъби:
— Ще махнем ли ръкавиците?
Борбата с голи юмруци бе много по-вълнуваща за зрителите и те започнаха да залагат възбудено, докато Савидж се зае методично да нанася удари по лицето на треньора.
Антония потръпна при вида на кръвта и бруталността, но не затвори очи, привлечена от великолепното тяло на своя настойник. Дори професионалният боксьор не можеше да се мери с него.
Продължи да го наблюдава изпод полуспуснатите си клепачи, докато той се обличаше. Нямаше как да не се впечатли от мъжествеността, от мъжката сила, които се излъчваха от него.
— Човек трябва да може да се защитава на този свят, Тони. Ако не с юмруци, тогава с меч или пистолет. Изборът на оръжие оставям на теб, но настоявам да започнеш да вземаш уроци по самоотбрана.
Даваше си сметка, че съветът му е мъдър, но мразеше да я поучават.
— Горкичкият — рече подигравателно тя. — Доста тежка задача ти се е паднала — да направиш мъж от мен.
Погледът на пронизващите му очи й каза ясно какво мисли той по този въпрос. В този миг тя усети унижение не само заради себе си, а и заради брат си Антъни. Обзе я решимост. Настойникът й бе казал да полудува. Добре тогава, така да бъде. Щеше да обърне всичко с главата надолу! Колкото до Савидж, е, той щеше да пожъне онова, което тя бе посяла.
Преди да си тръгне, принцът заяви:
— Тази вечер ще видя и двама ви в Карлтън Хаус.