Антония разбра, че това бе равносилно на заповед. След като негово височество и неговият антураж излязоха, тя се обърна към Адам:
— Най-малко пък от теб съм очаквал да следваш така безропотно нечии заповеди.
— Искам да купя някои от чистокръвните му коне. Вечерята в Карлтън Хаус е съвсем малка цена за такова нещо. — След това смени темата. — Искаш ли да дойдеш с мен, за да ми помогнеш при избора на тапети за Идънуд?
— Избирай сам проклетите си тапети — отвърна му грубо. — Имам среща.
Веждите на младия мъж се повдигнаха:
— В такъв случай, милорд, ви оставям на вашите… пороци.
„Срещата“ бе с баба й, която нямаше търпение да научи подробности за случилото се в Девъншир Хаус.
— Видя ли нещо от негово кралско височество?
При този спомен Тони се разсмя:
— Видях повече от това, за което съм се пазарила. Какво кара един мъж да се разсъблича и да се сравнява с всеки друг от присъстващите в стаята мъже?
Баба и внучка се спогледаха и се заляха от смях.
— О, скъпа, мисля, че току-що отговори на въпроса си.
— За съвсем кратко време научих достатъчно за мъжете, за да не искам да бъда един от тях, въпреки привилегиите, на които се радват.
— О, скъпа, постъпихме толкова глупаво! Трябваше да ти намерим богат съпруг, вместо да прибягваме до подобна измама.
— Роз, моля те, не се чувствай виновна. Не бих понесла да ме продават на пазара за бракосъчетанията. А и новооткритата свобода ми харесва. — Очите й светнаха. — Освен това е толкова забавно да бъдеш мъж. Негово височество ме покани да взема любовницата си, когато отидем на конните състезания.
Розалинд примигна. Девойката приемаше всичко това като шега, като лудория, но нея самата започваха да я обземат опасения. Реши да поговори сериозно по този въпрос с господин Бърк.
— Доколкото разбрах снощи, негово височество е на път да се сдобие с нова любовница — заяви Тони.
— Така ли?
Роз беше жадна за повече подробности, които след това да сподели с приятелката си Франсис Джърси.
— Името й е Мария Фицхърбърт.
— Но аз я познавам! Сигурна ли си за името, скъпа? Тя е уважавана вдовица, далечна роднина на Изабела Сефтън. Божичко, тя трябва да е поне с шест-седем години по-възрастна от Джордж. Със сигурност наближава трийсетте.
— Твоята позната ходи ли с ненапудрена коса? И има ли… ъ-ъ, пищна фигура?
— Същата е! Руса коса с цвят на царевица. Тази жена не е глупава! Вече втори съпруг погребва, като и двамата й оставиха добри парички.
— Между другото, днес съм поканена на вечеря в Карлтън Хаус. Негово височество и приятелите му говорят по най-непочтителен начин за краля и кралицата. Представят открито краля като лунатик, а Ричард Шеридан рече, че кралицата изстреляла като кутрета петнайсет деца.
— И изглежда така, сякаш ги е носила всичките наведнъж — отбеляза сухо Розалинд.
Антония се засмя и я смъмри.
— Възприела си резкия език на лейди Джърси.
— Много си мила с мен, скъпа. Аз съм тази, която й дава уроци.
— Уф, уроци! Савидж е твърдо решен да ми дава уроци по самоотбрана. Честно казано, струва ми се, че е решил да ме смачка и после да ме направи по свой образ и подобие. Толкова ме ядосва, че се тревожа непрекъснато дали няма да се изпусна и да разваля цялата работа.
— Ще трябва да се научиш да се владееш, скъпа.
Когато господин Бърк обяви пристигането на Адам Савидж, Розалинд отиде да го посрещне.
— Съжалявам, но Тони замина за Карлтън Хаус още преди няколко часа. — Пое си дълбоко дъх и решително изрече: — Господин Савидж… Адам, ако разрешите… доста се тревожа за него. Не мислите ли, че там ще срещне порочни хора?
Младият мъж присви леко вежди.
— Порочни ли? Не мисля, лейди Рандолф. Може би малко диви и шумни, но твърдо вярвам, че Тони ще има само полза от престоя си сред мъжка компания. Не се притеснявайте, ще го наглеждам.
В това време Антония се забавляваше лудо и безразсъдно. Тази вечер бяха поканени само мъже. Вратите към залата бяха широко отворени, полилеите и свещниците — запалени, а оркестърът свиреше подходяща за вечеря музика.
„Декорът на Карлтън Хаус“, както наричаха приятелите на Джордж, привлече вниманието на Тони. Освен Шеридан, Бърк и Есекс, които вече познаваше, присъстваха и други известни хора, например Чарлз Фокс. Смятаха го за най-близкия приятел на принца. Именно той в момента настояваше да бъдат дадени регентските пълномощия.
Фокс бе поне с десет години по-възрастен от Джордж и този факт накара Антония да се замисли кое ги привличаше толкова един към друг. Реши, че Фокс трябва да бе бащинска фигура, макар и доста странна.
Винаги, когато я представяха на някое ново лице, Шери бе до нея, за да я осведоми за свързаните с него мръсни историйки. Пиеха диаболеньос, най-новата мода. Шери настоя тя също да го опита.