— Мисля, че си съвсем трезвен. Ще трябва да пийнеш порядъчно от него; само така можеш да се надяваш да ни догониш.
Присъстваха още две особи с царска кръв: Фредерик, херцог Йорк, по-малкият брат на принца, и Хенри Фредерик, херцог Къмбърланд, чичото на принца.
— Това ли е грешният чичо? — попита девойката.
— Ъхъ, внушителна личност. Може да пирува от мръкване до зори. Познават го навсякъде, където се стремят към удоволствия. За пръв път принц с кралска кръв се появява в съда за развод. Лорд Гровнър го призова като автор на нецензурните писма до съпругата му, които разкриваха страстната им връзка. Гровнър получи развод, а на него това му струваше десет хиляди лири. А щастливата стара свиня взе, че се ожени за оная красива писанка Ан Хортън. Много обичаме новата херцогиня Къмбърланд. Тя е очарователно вулгарна и изключително либерална, когато раздава благосклонността си.
От всички присъстващи най-много й се понрави Хенри Лътръл. Вече познаваше сатиричните му поеми, а краткото описание, което му направи само с няколко изречения Шери, възбуди любопитството й.
— Той е добре дошъл тук единствено заради ума си. Син е на ирландски благородник и дъщерята на неговия градинар. Няма нищо, но винаги вечеря в луксозна обстановка някъде навън. — Шери потупа Лътръл по рамото. — Ето един твой обожател, Хенри Тони Лам. Кажи ни нещо от твоите петостишия, старче.
— Добре, нека помисля — отвърна провлечено Хенри.
Внезапно се чу изстрел, който привлече вниманието на всички.
— Кълна се в сатаната, сега ще имаме малко занимания по стрелба с пистолет. Джордж притежава една от най-добрите колекции в града.
В другия край на стаята вече се правеха сериозни залагания.
Негово височество каза на един от лакеите да донесе портрет на краля; всички се изредиха да стрелят, а залозите бяха за умопомрачителни суми. Тони избра един от пистолетите; той се оказа доста по-тежък от очакванията й. Възхити се от изкуството на занаятчията, измайсторил гладко полираната дръжка от маслиново дърво и дългото сребърно дуло.
— А, този и на мен много ми допада — възкликна негово височество. — Обичам да усещам пистолета в ръката си. Но спусъкът му реагира на съвсем леко докосване.
Предупреждението дойде със секунда по-късно. Девойката неволно докосна спусъка и оръжието изгърмя. Куршумът сряза телта, на която висеше портретът и той падна с трясък върху пода на трапезарията. В първия момент Антония се ужаси, че бе пробила дупка в гипсовата мазилка. В следващия миг обаче се разнесоха овации и лорд Лам бе обявен за безусловен победител. Тя се отпусна пребледняла на близкия стол, докато пъхаха в ръката й двеста гвинеи.
Забавляващите се се преместиха в балната зала, за да имат по-голям простор на действие. Не след дълго случаен куршум накара музикантите да се разпръснат из стаята, търсейки прикритие. Гостите се държаха като непослушни ученици. Принц Джордж поизтрезня малко, когато един от лакеите бе ранен в рамото. След като отнесоха слугата, негово височество се обърна към своя приятел Чарлз Фокс:
— Не може да продължаваме така. Добри лакеи се намират трудно. След вечеря отиваме в твоето стрелбище.
— Какво стрелбище? — попита Тони.
— Закрито стрелбище — отвърна Шери. — Не си ли тренирал според правилника за дуелите? В последната си пиеса изобразих един дяволски добър дуел, но проклет да бъда, ако мога да се сетя за заглавието й.
Нещо накара Антония да погледне към входа на балната зала. Савидж стоеше до вратата; лицето му изразяваше презрение — очевидно бе отвратен от по-подходящите за незрели юноши забавления.
Адам Савидж наблюдаваше с присвити очи всичко, което ставаше в Карлтън Хаус. Решително бе преценил всички присъстващи, като безполезни прахосници. Красивият Уелски принц имаше чаровни и непринудени маниери и беше покровител на изкуството, но не виждаше, че приятелите му го използват. Савидж знаеше, че няма да бъде подписано решение за встъпването му като регент, защото Джордж отделяше много повече време и внимание на своя шивач и обущар, отколкото на държавните дела.
Чарлз Фокс бе несъмнено най-влиятелната личност сред неговото обкръжение. Той пиеше много и можеше да остане с дни наред край игралната маса, обикновено в собственото си заведение. Шегобийците казваха, че чарът му идвал от неговия прадядо, Чарлз II. Савидж обаче виждаше, че той е и безпътен, и разсипник.
Ричард Шеридан беше развратен. Двамата с Едмънд Бърк често се охулваха един друг в Долната камара и се мислеха за господарите на Англия.