Савидж бе твърдо решен да направи някои промени. Те нямаше да станат като с магическа пръчка, но с гений като Пит на държавното кормило Англия имаше по-голям шанс от когато и да било да направи нещо за подобряване съдбата на обикновените си граждани. Несъмнено щеше да му се наложи да използва подкупи и протекции, които действаха неизменно още от времето на Джордж I, но ако беше достатъчно настоятелен, решителен и енергичен, щеше да осъществи тези промени.
Именно Фокс, Шеридан и Бърк бяха предложили проектозакон за лишаване на Ийст Индия Къмпани от нейните правомощия и търговски привилегии. В резултат на това правителството падна и Пит стана главен министър. Глупаците успяха да обвинят в държавна измяна Уорън Хейстингс, губернатора на Бенгалия. Изказваха се по въпроси, по които не знаеха нищо. Най-големият лицемер беше Бърк, а семейството му бе натрупало богатствата си, бъркайки в индийския буркан със злато.
Внезапно погледът на Адам попадна върху младия му повереник. Някаква особа с вид на развратник бе преметнала ръка през раменете на юношата. Това го обезпокои. Савидж се замисли. Антъни беше красив младеж с дълги крака и замечтани зелени очи. Апетитен плод, от който не би се отказал никой разпътен прелъстител.
Да не би това да бе причината за липсата на интерес на Тони към жените? Не, момчето бе невинно, още не бе омърсено, но колкото по-рано го запознаеше с подобните на наркотик прелести на женската плът, толкова по-добре. Реши да се погрижи лично за това. Когато се запъти към своя повереник, гостите започнаха да се разотиват.
— Нима си тръгваш толкова рано? — попита безгрижно Савидж и повдигна едната си вежда.
Антония остана с впечатлението, че я подлага на някакъв тест, и отвърна арогантно:
— Отиваме в едно закрито стрелбище, ако искаш да знаеш. Избрах своето оръжие, както вече ми предложи. А то е — пистолет.
Адам се загледа замислено в присъстващите. Кръчмите в Лондон бяха сигурно хиляда, а публичните домове варираха от най-луксозните заведения край „Ковънт Гардън“ до мръсните бордеи на лондонския подземен свят. Игралните къщи бяха известни, като се започне с уважавани клубове като „Уайт“ и „Уейтиър“ й се стигне до такива като „Геймкок Спърс“ в бедняшките квартали. Савидж реши, че все пак има вероятност наистина да стигнат до казиното на Чарлз Джеймс Фокс.
Изчака да стане два часът сутринта, преди да влезе и да вземе заровете. Видя Тони, съвсем пиян, с празни джобове. Нахлупи шапката ниско над очите си, пожела лека нощ на останалите и изправи младия Лам на крака.
Господин Бърк отвори вратата и като видя картинката, реши, че е негов дълг да протестира. Адам прие безмълвно обвинението и си тръгна. Икономът още не бе успял да затвори, когато Тони промълви:
— Донеси кофата.
ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА
Антония се бе разположила на един стол пред камината на Халф-мун Стрийт. Седеше нацупена срещу своя настойник.
— Ти ум имаш ли? Колко изгуби?
— Двеста — промърмори.
— Не видя ли, че те само търсеха кого да оскубят?
От тези думи гневът й нарасна още повече.
— Надявам се не намекваш, че са ме измамили?
— Не, не намеквам, лековерен млад глупак, казвам ти го направо! Негово височество е затънал в дългове, красивата Джорджина дори не може да пресметне какво дължи! Кажи ми, Тони, нима мозъкът ти е наистина толкова размътен, че когато прибавиш към две още две, не можеш да пресметнеш резултата?
Савидж взе тесте карти от чекмеджето на масичката от черешово дърво и започна да ги разбърква.
— Господи, точно затова никога не играя фаро. Не трябва да докосваш картите, а те често стават грапави или подгънати в краищата, за да прилягат както трябва в специалната кутийка. Крива кутийка и хитър съперник могат да разорят дори принц. — Разбърка колодата. — А сега внимавай. Трябва да се научиш да правиш „сляпо“ размесване. По този начин желаните карти се оказват най-долу. По дяволите, момче, не искам мъжете, с които беше снощи, да те покварят!
— Очевидно предпочиташ ти лично да ме поквариш! — отбеляза Тони.
— Аз само те обучавам. Ако знаеш всички трикове, ще можеш да откриваш кога се опитват да те мамят. А дали ще играеш или не по този начин, това зависи от теб — обясни студено Савидж.
Тя взе тестето, твърдо решена да научи номера със „сляпото“ разместване.
— Свърши ли с конското?
— Едва започвам. Не ми пука, че си повръщаш червата всяка нощ, но не мога да се примиря, че като се напиеш, губиш контрол над собствените си действия.
— Сега сигурно ще ми забраниш да виждам приятелите си? — рече предизвикателно девойката.