— Май не разбираш за какво става дума. Искам да можеш да се владееш във всякаква компания и при всякаква ситуация, от игралната зала до спалнята, от бляскавия дворец до тъмната улица.
Тони си спомни за плановете, които бяха направени за вечерта, погледна настойника си и попита:
— Как, по дяволите, мога да се измъкна от ходенето в турската баня в „Ковънт Гардън“? За шест гвинеи трябва да се изкъпеш, да вечеряш и да спиш с някоя от елитните проститутки.
— Сещам се и за по-покварени начини, по които можеш да прекараш времето си — заяви с привидно безгрижие младият мъж.
— Готов съм да се хвана на бас, че се сещаш — отвърна ядосано Тони.
Настойникът й вдигна рамене.
— Кажи им, че отиваш на театър с мен… че си забравил за уговорката ни.
Антония изпита огромно облекчение. Имаше още едно нещо, в което се бе съгласила да участва под влияние на алкохола, но за това не смееше да спомене. Търсеше наум някаква по-безопасна тема. Демонстрира пъргавината на дългите си тънки пръсти, разбърка картите, а след това извади едно след друго четирите аса, последвани от всички карти с лица.
— Както виждаш, уча бързо. Кога ще започнеш да ме учиш как се правят пари?
— За да можеш да ги губиш всичките в някой игрален дом ли? — попита я сухо.
— Не говори глупости. Отсега нататък вече само ще печеля. Какво ще кажеш за акциите за Южно море? Всички, в това число и любовниците им, купуват от тях.
— Това именно е причината ние да не го направим. Действителната им стойност не е голяма.
Очите на Савидж гледаха студено и мрачно като Арктическия океан. Човек не можеше да не се подчини на нарежданията на подобен мъж.
Тони присви рамене.
— Е, както ти казах, единственият неписан закон, който ми е познат, е този, че не мога да пипам основния си капитал.
Гласът му прозвуча гладко и меко като коприна, когато я попита със сарказъм:
— Как, в името на Отца, Сина и Светия дух можеш да увеличиш доходите си, без да изразходваш основния капитал?
— Не… не знам — заекна.
— Риск, това е името на играта. Колкото по-голям е той, толкова по-висока е възвращаемостта. Ще ти предложа нещо страхотно. Използвай всичко, оставено на твое име, до последния петак, и купи стока за Индия. А после с печалбите от това купи товар, който да върнеш в Англия. Използвай един от моите кораби. Нужни са само малко повече от осем седмици във всяка посока. За четири до пет месеца, разбира се, ако стоката ти е подбрана правилно, ще учетвориш парите, поставени под опеката на Уотсън и Голдмън.
— Ами рискът — кораби потъват всеки ден от годината. Ще изгубя всичко.
— Ще те застраховам, тъй като познавам добре и плавателния съд, и екипажа.
— Много благородно от твоя страна. И защо правиш всичко това?
— Независимо дали вярваш или не, но не ми е безразлично какво ще стане с теб. — Поколеба се за момент и добави с привидно безгрижие: — Мисли за мен като за твой баща.
Младата жена мислеше за него често, но последното, което желаеше да има с него, бяха бащинско-синовни отношения.
— Ще продължим уроците тази вечер — додаде той.
— Гониш ли ме? — попита тя.
— Да. Имам да свърша много работа, преди да тръгнем за театъра. — Вдигна златния си джобен часовник. — Очаквам посетител.
— Извини ме, че ти обърквам живота — изрече иронично Тони.
— Нужни са огромно търпение и време, преди да бъде опитомено едно зверче — повдигна рамене Адам.
Антония само се преструваше на весела. Беше обидена, че той я бе повикал само за да й прочете конското и след това я отпрати. Зави бавно покрай ъгъла и зачака. Съмняваше се, че срещата му е делова. Пред дома на настойника й спря добре екипирана карета с гербове на лъскавите си черни вратички. От нея слезе красива жена с елегантна кремава горна дреха и черни щраусови пера. Да, вярно, Адам имаше работа. Дяволски странна работа!
Графиня Есекс влезе в кабинета на младия мъж, а той действително не мислеше за друго освен за бизнес. Беше твърдо решен да я накара да отвърже кесията си за нещо, което бе от значение за него. Цялото й поведение говореше красноречиво, че се опитва да го прелъсти. Младият мъж обаче беше достатъчно разумен да не се занимава със съпругата на граф Есекс, при положение, че може да има нужда от него като политически съюзник.
Тони седеше край прозореца в спалнята на Антъни и пишеше в дневника си:
„Адам Савидж е безчовечен. По-точно — отчасти човек, отчасти звяр. Звярът е определено леопард. Аз не съм първата, която забелязва тази прилика. Той сам я е открил, поради което нарича и плантацията си в Цейлон «Скокът на леопарда». Савидж носи маска, както впрочем всички в днешното общество, но подозирам, че под неговата се крие неразгадаема личност. Ако маската бъде махната, не знам дали ще го преценя като нецивилизован или свръхцивилизован. Подозирам, че под повърхността си крие дива, необуздана натура.