Выбрать главу

Той обича да господства и да владее, но е достатъчно умен, за да не потиска или малтретира. Първо ме вбесява, после смекчава гнева ми със своята мъдрост, великодушие или хумор. Съветите му са винаги разумни и правилни и, необяснимо защо, това ме ядосва. Но това, което ме вбесява, е презрителният му поглед. Обещавам, че ще го изтрия от арогантната му физиономия.

Позволява ми доста свобода и си въобразява, че не ми е ясно как всъщност ме държи на каишка. Очаква го голяма изненада, тъй като възнамерявам да престъпя границата, която ми е поставил. Не го подценявам, тъй като вече съм чувала ръмженето под кадифения му глас и зърнах сянката на острите му нокти тази сутрин, докато се опитваше да оформи характера ми. Решил е да направи мъж от мен, но аз предпочитам да ме направи жена.“

Антония стисна перото толкова силно, че направи голямо мастилено петно. Бързо затвори тетрадката, ужасена от насоката, в която се бяха понесли мислите й. Проклетият дневник лесно измъкваше тайните й. Реши да посвети времето си на нещо по-добро от това да мечтае за Савидж. Трябваше да вземе решение във връзка със стоката, която можеше да изпрати в Индия.

Следобед обиколи лондонските магазини, за да избира мебели за Идънуд. Купи без колебание едно пиано, тъй като чувстваше инстинктивно, че настойникът й ще иска да притежава най-новото музикално изобретение. Другото, което взе, бе сервиз за вечеря за двайсет и четири човека, по модел на Уеджуд, в бледолилаво с бели релефни орнаменти. Идънуд трябваше също така да разполага с чаен сервиз от севърски порцелан. Тони обаче вече познаваше Савидж и знаеше, че той най-вероятно би предпочел да направи тази покупка на континента, вместо да плати тук изкуствено надутите вносни цени. Ако съдеше по количеството вносни стоки в магазините, стигна до извода, че доста хора нямаха нищо против да купуват на подобни надути цени. Изведнъж осъзна, че колкото по-рядък беше даден предмет, толкова бе по-скъп и по-търсен. Сигурно по същия начин редките европейски стоки щяха да се продават в Индия.

Устата й пресъхна при мисълта, че може наистина да спечели пари. Облиза устни. Майка й и другите дами, напуснали своята страна, сигурно имаха непрестанна нужда да подновяват гардероба си според последната мода. Особено с онези облекла и аксесоари, които бяха подходящи за топъл климат, като слънчеви чадъри, сламени шапки, рисувани ветрила, бельо от муселин, тюлени вечерни рокли, атлазени обувки.

Освен това една жена винаги се грижеше за обзавеждането на дома си. Вълнението на Тони нарасна при мисълта да изнася венециански огледала, кристални чаши и всевъзможни други красиви френски и италиански мебели и предмети на бита. Нямаше търпение да съобщи на Адам Савидж, че е решила да използва кораба му.

По пътя към театъра заговори на тази тема. Младият мъж наблюдаваше повереника си, присвил очи. Той също започваше да възприема идеята за износ на женски корсети, бельо, слънчеви чадъри и други подобни дрънкулки и украшения. Идеите на младия Лам определено бяха добри, но бяха определено женски.

Савидж твърдо реши да изкорени женственото в поведението на младежа и да даде възможност на мъжкото начало в него да се прояви. След театъра щяха да посетят бордей; не желаеше да отлага повече прощъпулника на Тони. Знаеше, че юношата щеше да се отвори за света едва след като се изяви сексуално. Премахнеше ли първото препятствие, природата щеше да каже своята дума.

Адам имаше намерение да отидат на опера. Сега обаче промени плановете си и реши да посетят „Олимиан“, където се играеше цинична сексуална комедия.

Докато по сцената се носеха оскъдно облечени хубавици, разкриващи пищните си закръглени форми, той наблюдаваше повереника си. Скоро обаче сам се увлече по вулгарните шегички и даде воля на смеха си. Действието се въртеше около това, как неколцина мъже опитваха една или друга хитрост, за да свалят гащичките на своите дами. Всичко обаче бе направено интересно, придружено от приятни шеги и закачки и публиката се превиваше от смях.

Антония също се смееше, но бе доволна, че светлините са угасени, тъй като бузите й горяха. В края на първото действие главната актриса изпя една песничка за „Росата върху лилията“. Тя определено бе апетитно парче и всички мъже насочиха вниманието си към нея.

Савидж се изправи в мига, в който завесите паднаха и светлините бяха запалени.