— Каква прекрасна кукла. Да вървим зад кулисите.
Девойката се обезпокои.
— На теб всичко ти харесва. На мен песента ми се стори блудкава.
Докато се приближаваха към кулисите, Адам повдигна тъмните си вежди.
— Не се ли сещаш какво ще рече „росата върху лилията“?
— Разбира се, че се сещам… — Тони спря рязко насред изречението си. Очевидно изразът имаше и някакъв друг, по-особен смисъл. — Май ще имам нужда от преводач — призна.
— Смисълът е следният: тя иска това толкова силно, че се навлажнява за теб… роса върху лилията.
Младият мъж виждаше, че повереникът му все още не може да схване смисъла. Започваше да мисли, че това момче трябва да стане монах.
Зад кулисите бе пълно с изпълнители, камериерки, сценични работници и зрители, дошли да си уреждат среща с някоя от актрисите. Савидж се запъти право към своята избраница и се присъедини към кръга от нейни поклонници. Той се представи, а сочната кокетка подаде ръката си, за да я целуне, и му каза, че името й е Анджела Браун.
— Бих искал да ви запозная с младия си приятел, лорд Антъни Лам.
Очите й се разшириха. Един от младежите, който стоеше до нея, се провикна:
— А, каква изненада, ти си братовчед ми Тони. Аз съм Бърнард Лам. Светът е малък, а?
Антония едва не припадна. Взря се в Бърнард; надяваше се, че ужасът, който изпитва, не се е изписал върху лицето й. Това бе алчният братовчед, който се стремеше към титлата на брат й, Лам Хол и всичките им земни притежания. Защо лошият късмет я следваше навсякъде? Не трябваше да допусне той да научи нещо от нея.
— Приятно ми е — студено изрече, обърна се и заговори една от хористките.
Тя от своя страна вече бе подразбрала, че младежът има титла. Буквално попиваше всяка негова дума и същевременно успяваше да го докосне по ръката или да се допре до бедрото му. Младата жена бърбореше оживено, но единственото, което чу Тони, бе, че се казва Доли. Нямаше друго желание, освен да се отърве от братовчед си.
Адам Савидж бе разгневен. Той се ръкува с младия Бърнард Лам и го увери, че е много щастлив да се запознае с един от роднините на Тони. Опита се да заглади колкото може впечатлението от поведението на своя повереник.
— Мисля, че Тони се готвеше да покани младата дама на вечеря, но видя, че сте го изпреварили.
Бърнард се засмя.
— С Анджела сме стари приятели. С удоволствие ще се присъединим към вас някой друг път.
Адам забеляза безупречните маниери на младежа; искаше му се и неговият повереник да се държи по същия начин.
— Когато домът ми в Грейвзенд бъде завършен, ще организирам прием по този повод. Ще ви изпратя покана. Моля ви, елате.
Погледът на Савидж галеше дръзките гърди и сочната уста на Анджела.
— Не се сърдете, ако дойда — намигна тя. — Трябва да бързам, завесата се вдига. — Погледна през рамо към двамата мъже и добави безсрамно: — Заедно с други неща.
Всички се насочиха към местата си. Адам хвана Антония за раменете и я накара да се обърне с лице към него.
— Непоносим млад сноб. — И погледът, и гласът му бяха ледени. — Отнесе се така презрително с тях само защото той е без титла, а тя — обикновена актриса.
Тони го погледна право в очите.
— Ако не можеш да видиш, че той се стреми към моята титла и всичко, което притежавам, значи си сляп.
— Врели-некипели! Не видях нищо подобно!
— Ами да! Ти не виждаш друго освен цици! — отвърна му грубо.
Савидж се ухили широко.
— Аз си падам по краката.
Само преди няколко дни девойката нямаше да разбере какво има предвид настойникът й. Сега обаче й стана ясно. Света Дево, мъжете разделяха женското тяло на части и избираха онези от тях, които им се струваха най-привлекателни!
А дали и жените не правеха същото? Тя се взираше в него, спомняйки си как бе изглеждал само по хавлия. Щеше да й бъде изключително трудно да избере между широките му рамене или покритите с тъмни косъмчета гърди, силните му мургави ръце или чувствената, разсечена от белега уста.
— Защо ме гледаш така? — попита Адам.
Тони сведе поглед, за да не му позволи да забележи въздействието, което имаше върху нея.
Пикантното представление бе възбудило Савидж и той чувстваше нужда от жена. Реши да заведе своя повереник на място, където ще може да се позабавлява и да остане с най-добри спомени от първото си подобно преживяване.
В Темза имаше плаващ публичен дом, наречен „Лудост“. На долната палуба свиреше малък оркестър, докато посетителите, които тук наричаха „тритони“, вечеряха в компанията на сирени.
— Къде отиваме? — попита Антония, когато се запътиха към реката.
— Виждаш ли онази силно осветена баржа?